Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Късно през нощта, момчетата легнаха близо до един от огньовете, а Дейвид и Франк продължиха да работят. Най-накрая енергията на стареца се изчерпа и той си легна. Тогава Дейвид застла одеялото близо до огъня. Все още беше тъмно, когато се събуди. Една овца блееше отчаяно на няколко ярда от него и той й помогна, а Франк стана и събуди момчетата.

На разсъмване, когато Руъл и Сайлъс изкараха овните и яловите овце да пасат, към тях се присъединиха стотици овце, които имаха по едно или две клатушкащи се покрай тях агънца. Стотици други продължаваха да стоят край огньовете, като едновременно се агнеха по една дузина от тях. Джимбоб пристигна с още храна и чай, а когато си тръгна, работата продължи отново.

Следобеда времето беше меко и мухите бяха постоянен тормоз, но с падането на температурата след смрачаване, те намаляха. По-късно тази нощ, Кунманара пристигна да вземе Дейвид, но той продължи да работи и отлагаше тръгването до последния възможен момент, като пристигна в селото точно когато се пукаше зората.

Работата по новата казарма вървеше предсрочно и Гринуей идваше периодически на обекта, за да следи напредването. Той направи посещение отново в средата на седмицата и остана много доволен, докато разглеждаше наоколо. С практически приключени дърводелски и покривни работи, в сградата оставаше само да бъдат завършени корнизите, прозорците и още някои други довършителни работи. На другия ден, от Сидней пристигнаха стъкларите и дърводелците мебелисти за окончателното завършване на сградата.

Следващата събота, докато се движеха в каруцата на път за кошарата, Франк изрази пред Дейвид задоволството си от агненето. Последните няколко овце се бяха обагнили в понеделника, разказваше той на Дейвид, като значителен брой от тях са родили близнаци. Агнетата, които се бяха появили първи на бял свят, сега бяха достатъчно големи, за да им бъдат отрязани опашките, една работа, далеч по-методична от препускането по време на агненето.

Разговорът премина към шансовете на Дейвид да получи помилване. Франк вярваше, че това ще стане.

— Губернаторът Маккуайър е далеч по-добър в сравнение с онези, които управляваха по времето, когато носех светложълтите панталони — каза старецът. — Когато става дума за помилване или предварително освобождаване на осъдените, той не е така тежък при вземане на това решение.

— Вярно е — съгласи се Дейвид, — но няма да се успокоя, докато не го получа. След като веднъж го имам, мога да започна да събирам парите, които ще ми трябват за стопанството. Това може да ми отнеме години, но ще стане.

— Има един начин, за който не са необходими години — каза му Франк, — но е свързан с риска на хазартен играч и труда на черноработник. Може да наемеш едно стадо на основата на дялово участие, което в края на годината ще ти донесе половината остригана вълна и половината от агнетата. Но ще трябва да разчиташ само на себе си, помисли си само как би могъл да се справиш с агненето сам-самичък. Освен това, ако нещо стане със стадото, ти ще трябва да платиш на собственика загубата.

— Не мога сам да намеря стадо, което да закарам в Пустошта, Франк.

— Разбира се, но мога да ти напиша писмо до Пат да ти даде едно стадо под аренда. С моята препоръка, той ще се съгласи.

— Това е нещо, върху което си заслужава човек да помисли — разсъждаваше на глас Дейвид. — Ще имам нужда от кон, продоволствия и инструменти, но бих могъл да спечеля пари за тях за сравнително кратко време.

— Няма нужда, Пат ще те снабди с продоволствия, докато държиш стадото под аренда. Що се отнася до кон, оръжие и екипировка, аз ще имам грижата.

— В никакъв случай, Франк, ти вече толкова…

— Не искам да слушам нищо — каза твърдо старият овцевъд, прекъсвайки Дейвид. — Когато си отида от тоя свят, семейството ми вероятно ще раздели стопанството и ще го разпродаде като ферми или каквото там е необходимо, за да му вземат най-много пари с най-малко грижи. Така че, Дейвид, аз ще правя с нещата си каквото сметна за добре.

Тъй като отношението между стареца и неговото семейство беше деликатен въпрос, Дейвид се върна към основния проблем:

— Ами, отглеждането на овце под аренда си заслужава да бъде обмислено — каза той, — но също и проблемите, свързани с него.

Франк напълно се съгласи с него, като изтъкна, че Дейвид може да потъне в дългове за години напред, ако вземе по този начин стадо и нещо се случи с овцете. Разговорът продължи, докато той и Дейвид стигнаха базата, а на следващия ден те обсъдиха надълго и нашироко този въпрос, докато се грижеха заедно за агнетата. Старецът обаче избягваше да дава препоръки, оставяйки изцяло на Дейвид вземането на решението.