Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Боже мой! — въздъхна той обезверено. — Мистър Керък, какво ще прави сега мистрес Маубрей?

— Честно казано, мисля, че ще е по-добре, отче. Вие видяхте що за човек е Хинтън и той щеше да направи живота й невъзможен.

— А може би тя щеше да успее да го превъзпита — предположи свещеникът, като вдигна рамене. — Човек никога не знае, нали? Сега обаче тя ще бъде изхвърлена от къщата, в която живее, и ще има незаконно дете. А и ще трябва да отиде в Женската фабрика — въздъхна той отново. — Ами добре, довиждане, мистър, Керък.

Дейвид отговори на поздрава и се отправи към строежа. Докато работеше, той си мислеше за двамата работници, които щяха да му изпратят на мястото на изчезналите, чудейки се дали ще бъдат добри работници, или ще създават неприятности, като тези, на чието място идваха. Макар че вниманието му беше заето с други неща, той внезапно изпита съжаление към Обърта Маубрей, което чувство остана с него и направи студеният зимен ден да изглежда още по-мрачен.

Той продължаваше косвено да се сеща за момичето, тъй като работниците около него обсъждаха двамата изчезнали затворника. Когато разговорите за Хинтън и Краули започнаха да намаляват на следващия ден, пристигнаха двамата техни заместници. Тъй като изглеждаха добри работници, Дейвид им възложи задачи, като всеки път щом погледнеше към някой от тях, мислите му отново се връщаха към Обърта Маубрей.

Към края на седмицата, докато Дейвид проверяваше отвеса за каменното стълбище при входа на сградата, зад него пристъпи викарият Карлсън.

— Добър ден, мистър Керък — поздрави го бодро свещеникът. — Минах тук, за да ви съобщя една много добра новина.

— Добър ден, отче — отговори Дейвид. — Що за новина носите?

— Засяга мистрес Маубрей. Случайно да сте чували за мистър Джеймс Андъруд, бизнесмен от Сидней?

Дейвид кимна утвърдително, тъй като беше чувал за собственика на корабостроителница в Сидней.

— Да, чувал съм за него, отче.

— Познавам мистър Андъруд и съпругата му и стана така, че вчера се срещнахме. Обясних им… ами, затрудненото положение, в което се намира мистрес Маубрей, и той се съгласи да я вземе за прислужница при себе си.

— Това наистина е много добра вест, отче.

— Знаех, че ще бъдете доволен да узнаете за това, така че дойдох да ви кажа. Ами добре, да си тръгвам. Довиждане, мистър Керък.

Дейвид се сбогува и продължи да си върши работата както облекчен, така и доволен, че нещастието на младата жена е намерило разрешение, при това по-добро от женитбата й с Хинтън.

През втората неделя от септември, когато пролетта вече беше настъпила с по-дългите си дни, Дейвид чакаше Франк малко преди да залезе слънцето. Вместо стареца, с отделен кон за него пристигна Кунманара. Работникът обясни, че Франк е останал във фермата за деня, тъй като овцете са започнали да се агнят.

Здрачът се сгъстяваше, когато те стигнаха до пътеката, а зад един хълм встрани се виеше гъст пушек. Кунманара погледна нататък, като каза на Дейвид, че там Франк се грижи за едно от стадата заедно със Сайлъс и Руъл, а Даниъл бил при другото стадо, заедно с новите работници.

Не след дълго, пред погледите им се появи едно стадо, като част от овцете бяха оградени с колове и въжета. Останалите бяха разпръснати на групички, заобиколени от кучетата. От запалени зелени клони близо до агнещите се овце, някои от които вече си имаха агънца, се издигаше пушек, а Франк и двете момчета се бяха надвесили над овце, които се агнеха върху земята.

Докато Кунманара и Дейвид яздеха към тях, Франк извика силно, опитвайки се да надвика блеенето на овцете.

— Кунманара, донеси още дърва и зелени клони за огньовете. После иди до стадото на другото пасбище и виж дали имат нужда от нещо там.

Кунманара се отдалечи, а Дейвид завърза коня си при другите близо до оградените овце. Хвърли одеялото върху вещите си пред колибата до оградата и отиде при Франк. Димящите огньове бяха предназначени да пропъждат мухите, които ставаха все по-досадни със затоплянето на времето, но ефектът им беше само частичен. Привлечени от кръвта и от плацентата, облаци от насекоми жужаха наоколо.

Освен това, огньовете даваха светлина, като с увеличаването на тъмнината пламъците им изглеждаха като червено-кафяви светлинни локвички сред купчините овце. Франк току-що беше приключил с една овца и слагаше пред нея агънцето й. Когато майката започна да лиже малкото дългокрако създание, старецът потопи ръцете си в кофа с вода.