Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Добре, стига толкова — каза Дейвид, като прекъсна разговора им. — Хинтън, за всеки тук е ясно, че нагло лъжеш. Или решавай сега да се ожениш за нея, или ще бъдеш затворен в карцера и оставен на половин порцион, докато решиш да го сториш.

От гняв лицето на Хинтън се покри с червенина от другата страна на белега му, а бледосините му очи щяха да изскочат и мускулите на грубата му физиономия трепереха.

— Да те вземат дяволите, не можеш да ми сториш това! — ревеше той. — Не можеш да ме тикнеш в карцера на половин порцион само защото не искам да се оженя за нея!

— Разбира се, че няма да е за това — съгласи се Дейвид. — Ще те пратя в карцера за кръшкане.

— Кръшкане? — изкрещя Хинтън. — Задникът ми се скапа от работа в онази дяволска яма, не можеш да кажеш, че съм кръшкал!

— О, и още как! — отсече Дейвид. — Аз съм този, който преценява работата тук, и комендантът ще приеме онова, което аз му кажа. Така че ще отидеш в карцера за кръшкане от работа и аз ще реша, че си стоял достатъчно там, когато ти решиш да се ожениш за нея. Така че, Хинтън, какво предпочиташ — църквата или карцера?

От гняв и злоба мъжът онемя за миг, сетне безпомощно вдигна рамене.

— Ами добре, ще се оженя за нея — измърмори мрачно той.

— Какво трябва да направя, отче? — попита Дейвид, обръщайки се към Терънс Карлсън. — Може би в неделя да обявим в църквата имената на встъпващите в брак?

Свещеникът се колебаеше, тъй като проблемът се беше разрешил бързо, сетне кимна щастливо с глава.

— Ами да, трябва да обявим в църквата имената им две последователни недели, след което може да стане бракосъчетанието.

— Много добре — отговори Дейвид. — Хайде, Хинтън, връщай се да работиш.

Мъжът се затътри нататък, скърцайки зъби от отчаяние и ярост. Свещеникът и Обърта изказаха дълбока благодарност на Дейвид, като му благодаряха отново и отново, след което си тръгнаха. Когато се върна към работата си, Дейвид започна да изпитва силно съмнение за това какви щяха да бъдат последиците. Решението зависеше от Обърта, но според него тя щеше да е далеч по-добре в Женската фабрика, отколкото като жена на Хинтън.

Вместо да отшуми, интересът към случката продължаваше. Работниците се забавляваха с нещастието на Хинтън. Те му се подиграваха, карайки го от време на време да излиза от ямата със свити юмруци и изкривено от злоба лице, готов да се бие. По-нататък през целия ден, както и през останалата част от седмицата, Дейвид трябваше да се намесва на няколко пъти, за да предотврати сбиванията.

В събота вечер, когато Франк се показа с каруцата си на пътя, Дейвид чакаше в края на селото. Неделята отново беше дълъг и изпълнен с работа ден, като Дейвид прекара част от сутринта в ковачницата заедно с Кунманара, учейки се да подковава коне. След това отиде до едно от пасбищата и премести овцете на ново място, а после до доста късно, след като се стъмни, помагаше на Франк да лекува болните овце.

На следващата сутрин по време на проверката както Хинтън, така и Краули не се появиха. Когато свърши с извикването на имената по списъка и освободи майсторите и чираците им, Дейвид разговаря с общите работници, дали знаят къде може да са двамата мъже. Те клатеха глави и вдигаха рамене, като се оказа, че от неделя никой от тях не беше виждал нито Хинтън, нито Краули.

След като им каза кой какво ще работи, Дейвид отиде до канцеларията на лагера. Капитан Барнит беше там, вглъбен над някакъв доклад. Той поглади замислено брадичката си, когато Дейвид му каза за изчезналите двама каторжници, след което му подаде доклада, който четеше. Беше писан предния ден, когато един фермер от село Уиндзор беше дошъл в канцеларията, за да съобщи, че два коня и храна са били откраднати от стопанството му през нощта в събота.

— Заключението се налага само по себе си — отбеляза капитанът, докато Дейвид му връщаше доклада. — Така че имаме още двама разбойници на свобода.

— Кражбата на двата коня и храната през нощта, в която те изчезнаха, не може да бъде просто съвпадение — съгласи се Дейвид. — Изобщо не съм учуден, тъй като и Хинтън и Краули само създаваха главоболия.

— Да се надяваме, че ще бъдат заловени в най-скоро време. Ще изпратя двама души да ги заместят и ще съобщя за случилото се в Сидней. Ако разберете нещо повече от работниците за Хинтън или Краули, уведомете ме.

Дейвид отговори утвърдително, след което напусна. На връщане към строежа, той срещна викарий Карлсън, който беше се отправил към канцеларията. Свещеникът беше ходил на обекта, за да разговаря с Хинтън за сватбата, и безпокойството му растеше, докато Дейвид му разказваше какво е най-вероятното обяснение за отсъствието на Хинтън.