Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Керък развърза вързопа си и даде брадвичката си на по-възрастния от мъжете, а на младия мъж ножа си. Сетне даде манерката на старата жена. Те се усмихнаха щастливо, разглеждайки нещата и шепнеха възбудено. По-възрастният от мъжете каза нещо, очевидно благодарности и поведе аборигените обратно във високия храсталак. Дейвид сложи вързопа на гърба си, взе оръжието и тръгна надолу по пътя.

Късно следобед стигна до някакъв ручей. Тъй като беше в неизвестност колко още му остава да върви, той отдели малко парче от останалата му храна и я сготви. След като се нахрани, се изкъпа и изпра дрехите си, а на светлината от последните лъчи на залязващото слънце се обръсна. Следващата сутрин, напълнил тенджерката си за чай с вода, продължи пътешествието си.

Два дни по-късно, Дейвид забеляза прахоляк от стадо овце на няколко мили на юг. Той излезе от пътя, пресичайки хълмистия терен, и тръгна към стадото. На залез-слънце изкачи последния хълм и на върха на гребена му видя оградата от колове и въжета, колиба и коне.

Предупреден от кучетата, овчарят застана нащрек, опасявайки се от разбойници. Изправен зад една групичка храсти близо до ограденото място, той се провикна към Дейвид да се представи. Дейвид каза името си и му заяви, че е тръгнал да види Патрик Гарити. Висок мъж с брада се показа зад храста и се ръкува с Дейвид, представяйки се като Том Мейсън, работник в Уайамба.

Весел и дружелюбен, Том се радваше да види гост, който носеше новини от външния свят. Докато двамата с Дейвид разговаряха, той забърка една питка, сложи грах и ориз да се варят и отряза големи парчета от заден овчи бут, който висеше край навеса, и ги постави на огъня. Той имаше един кон в повече и предложи на Дейвид да язди на него до базата, предложение, което незабавно бе прието с благодарности.

След обилната и засищаща храна, те запалиха лулите си и пиха чай. Разговаряха още час, макар да се виждаше, че Том е доволен от самотата си, но се радваше на раздумки с редки гости. Сетне той разпали огъня за през нощта и влезе в колибата си, а Дейвид просна одеялото си край огъня.

На следващата сутрин след закуска, Дейвид се метна на свободния кон на Том. Измина много мили и след дълги мигове езда в посока към базата, най-сетне видя нейде в далечината прахоляк, вдиган от стада овце.

Когато стигна върха на един нисък хълм, се показа базата на стопанство Уайамба и Керък дръпна поводите на коня. Стопанството беше остров на цивилизацията сред огромното безбрежие на Пустошта, изолирана самозадоволяваща се независима общност. В центъра се намираше ручей, по бреговете на който растяха речни евкалипти и куандонги, чиито зелени корони се извисяваха над водата заедно с дървета от рода на липите и някакви други с твърда дървесина, които наподобяваха върби. Едноетажна къща с поставени до нея с високи резервоари за вода стоеше в дълбоката сянка на дърветата, като разстоянието от нея до ручея беше изпълнено с градини, а покрай водата бяха наредени малките къщички на женените овчари. По-надолу, по течението на водата, бяха групичката колиби за аборигените.

Навесът, където стрижеха овцете, беше построен на равно открито място на известно разстояние от къщите, и беше огромен, и в съседство с него се простираха много акри земя със заграждения за животните. От другата страна на навеса се намираха складовете, оборите, бараките, кокошарниците и другите сгради. Дейвид ги гледа замислено няколко минути, надявайки се някой ден и той да притежава същото, сетне продължи надолу по пътя.

Там се запозна с главния овцевъд Фред Джонсън, жилав мъж между четирийсет и петдесет години. Той поздрави Дейвид приятелски, след което му каза, че Пат се намира някъде по пасбищата.

— Ще се върне утре — добави Фред. — Вкарай коня в обора, ей там, някой ще го върне на Том тези дни. В бараките има предостатъчно място, а готвачът приготвя храна сутрин, обед и вечер.

Дейвид благодари и поведе коня към обора. Докато вървеше нататък, срещна двойка овчари, които се представиха веднага, силно заинтригувани от появата на непознат. След като остави коня и занесе вещите си в бараката, мълвата за неговото пристигане се разпространи бързо, и другите мъже идваха да му се представят.

На залез-слънце Дейвид отиде в готварницата. Вътре дългите дървени маси бяха направени така, че да могат да събират по двайсет и повече души по време на стриженето. Там се намираха пет-шест от овцевъдите, които работеха тук, в базата, както и склададжията, готвачът и двамата възрастни мъже, които някога са били овцевъди. Храната беше обилна и апетитна — печено прясно свинско с картофи и зеленчуци от градината, питка и чай.