Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Следващата нощ, часове след като затворническият лагер се успокои, Дейвид легна на същото място на пода и беше задрямал, когато скърцането от кожените върви на вратата го събуди. Той грабна цепеницата, повдигна глава и погледна към вратата.

Тя се отвори и на слабата светлина, идваща отвън, се откроиха силуетите на Хинтън и Краули. Докато те тихо се промъкваха на пръсти в стаята, Дейвид забеляза, че държаха тояги. Протегна ръка и улови здраво тоягата, готов да скочи на крака.

— Сега! — тихо извика Хинтън.

Краули се хилеше злобно, докато двамата мъже удряха върху леглото. Дейвид се изправи мълчаливо, като се движеше покрай стената, за да може да вижда силуетите им срещу вратата. Когато тоягите им глухо удариха леглото, Хинтън и Краули изпсуваха и издадоха звуци на учудване. В този момент Дейвид развъртя бързо цепеницата.

Чуха се тъпи и глухи звуци, когато тежкото дърво заудря на месо по двамата мъже. Виковете им на учудване преминаха в рев от причинената им болка и те заразмахваха тоягите назад. Дейвид се присви и се отдръпна, за да избегне ударите, като остана в тъмното, така че да може да вижда нападателите си срещу светлината, идваща от отворената врата. Удар от тояга засегна рамото му, сетне втори удар го перна по-силно по хълбока. Но всеки път, когато той размахваше тоягата си, тя удряше силно като чук, отваряйки широка рана в кожата, оставяйки дълбоки контузии.

Краули се отказа пръв, пусна тоягата на пода и изхвърча навън. В този момент, когато и Хинтън побягна, Дейвид ритна табуретката пред него и го препъна. Хинтън се просна на пода и залази в отчаяни опити да стигне вратата, а Дейвид започна да налага гърба и раменете му с цепеницата. Хинтън стигна вратата и избяга навън, а Дейвид го удари още веднъж.

Докато двамата мъже препускаха в мрака, вратата на съседната стая се отвори и обитателят й погледна навън.

— Какво по дяволите става тук? — попита той сънен.

— Пропъждах едни досадни насекоми — отговори Дейвид.

— Досадни насекоми? — изсумтя мъжът. — По-скоро ми приличаше на ден за бичуване пред триъгълника. — Като мърмореше недоволно, той затвори вратата.

Дейвид също затвори вратата на стаята си, отиде в дъното и взе одеялото. Като легна на леглото, той го уви около тялото си и заспа дълбоко.

На сутринта, след като изчегърта кървавите петна от пода на стаята, той отиде да закуси, но в готварницата не видя нито Хинтън, нито Краули. Когато отиде на строежа, те вече бяха там за сутрешния сбор.

Хинтън имаше почти нечовешки вид. От страната на белега имаше огромна подутина, а другата беше покрита с множество големи синини. Краули изглеждаше малко по-добре. Върху силно подутото му чело се виждаше рана и огромно мораво петно, което стигаше до очите му, превръщайки ги в две подпухнали цепнатини. И двамата бяха схванати и прегърбени от другите натъртвания по телата си, като мрачно сдържаха болката си, а останалите мъже хвърляха разбиращи погледи помежду си и към Дейвид.

След извикването по списък, Дейвид освободи майсторите и чираците им, разпредели задачите между останалите черноработници, с изключение на двамата съсипани мъже. Докато другите се отдалечаваха, Дейвид се приближи към Хинтън и Краули.

— Досега — каза той спокойно, — трябва да ви е станало ясно, че каквото и да се опитвате да правите, аз ще съм в очакване. Но това, което не знаете, е какво ще направя, ако ми създадете още веднъж някоя неприятност, така че ще ви кажа. Ще ви убия и двамата. Сега разбирате ли за какво става въпрос?

В очите им гореше омраза, но тя бе примесена със страх. Докато те мърмореха и клатеха глава в отговор, Дейвид разбра, че поне засега нямаше да има повече неприятности с тях. Той ги поведе към мястото за рязане на трупи, където човекът, който беше дежурен там за деня, разпределяше работата.

Трупите лежаха върху дълбока и широка яма в земята, в която работниците използваха дълги дърводелски триони, с които ги разрязваха. Това беше изтощителна дейност и работата долу в мрачната дупка, където се сипеха облаци от задушаващи стърготини, беше най-омразното занимание на обекта. Дейвид каза на отговорника, че Хинтън и Краули ще работят в ямата до второ нареждане.

— Ако имаш каквито и да е проблеми с тях — добави той, — веднага ми кажи.

Мъжът кимна и махна с глава към двамата каторжници да слизат в дупката, а Дейвид си тръгна. Франсис Гринуей още не беше пристигнал и Дейвид провери двата етажа на сградата да види, да не би да са възникнали някакви проблеми. Когато свърши обиколката си и установи, че различните дейности по обекта вървят задоволително, той излезе навън и се присъедини към общите работници, които носеха каменните плочи нагоре за покрива.