Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Моментът предлагаше възможност на Дейвид да се отърве от Хинтън и Краули, но той знаеше, че ще трябва да се откаже от повече хора, ако зачекне въпроса пред капитан Барнит. Дейвид намери работа за всички, обяснявайки им, че ще се наложи да освободи някои от тях, ако получи такова нареждане от коменданта. До вторника обаче, той не беше чул нищо по въпроса от офицера и разбра, че ще бъде разрешено на излишните хора да останат.

В сряда, също отвратителен студен и влажен зимен ден, Франсис пристигна да види докъде е напреднала работата по строежа на сградата. По мушамата му се стичаше вода и архитектът зъзнеше от студ, докато слизаше от коня. Той поздрави Дейвид, който го посрещна навън. Франсис беше смутен и объркан, докато му обясняваше, че губернаторът е недоволен от строежа на черквата в Сидней.

— Това е една от причините да съм тук — призна Франсис. — Трябва да бъдеш сигурен, че не намирам голямо удоволствие да яздя дотук в такова време, но негово превъзходителство идва всеки ден на строежа на черквата и ми се кара непрекъснато, така че днес реших да дойда тук.

— Какъв е проблемът с черквата? — попита Дейвид.

— Работата просто върви по-бавно, отколкото му се иска на губернатора — отговори мрачно Франсис. — Въпреки че се ползва с реноме на мек и снизходителен човек, той понякога може да бъде доста злъчен. Заяви ми, че не бил срещал в живота си дори ефрейтор от пехотата, който да не знае повече от мен как да организира работата. Аз съм професионалист и не съм свикнал да търпя подобни обиди.

Когато влязоха вътре, архитектът изведнъж се развесели, докато разглеждаше наоколо.

— Завършили сте изцяло подреждането на напречните греди! И голяма част от стойките на вътрешните прегради са сложени! — възкликна той.

— Да, скоро ще засиля някои от дърводелците да довършат останалите дюшемета, а на други ще възложа да приключват вратите.

— Да приключват вратите!? Преди да бъдат завършени вътрешните прегради? Все едно, да се впряга каруцата пред коня.

— Наистина вътрешните прегради обикновено се правят преди вратите, но не виждам причина, защо да не приключим с вратите. От това, което ми каза за другия обект, разбирам, че в момента няма нужда от дърводелци. Защо не ги използваш за някаква друга работа? Например биха могли да направят и да качат вратите.

Ниският и набит мъж поглади рядката си брада и се замисли, после се съгласи, че идеята си има своите предимства. Двамата мъже се качиха на горния етаж, където Франсис погледна в тетрадката със сроковете и отново отбеляза с удоволствие, колко много работа е свършена.

Дейвид обясни, че до известна степен, напредъкът се дължи на допълнителните общи работници, които бяха останали при него. Освен това, голяма част от по-младите затворници работят с майсторите, като допълнителни помагачи, и по този начин се възползват от възможността да научат занаят, който би им осигурил едно по-добро бъдеще.

Франсис кимна разсеяно, мислейки си нещо друго.

— Обикновено правя всичко възможно да избегна посещението на губернатора, преди даден строеж да е свършен — каза той, — защото негово превъзходителство е доволен от видяното, само когато сградата е завършена напълно. Но този строеж съвсем скоро ще навакса изоставането, което е изключително благоприятно развитие на нещата, и си мисля, да го поканя да дойде тук.

Напълно безразличен към губернаторската визита, Дейвид повдигна рамене и отговори нещо неопределено. Франсис продължи да размишлява върху идеята, докато слизаха надолу, като се оглеждаше наоколо. Малко по-късно, той възседна коня си и си тръгна под плющенето на дъжда, а Дейвид отново се залови за работа.

На следващия ден времето се задържа мразовито, като суграшицата се примеси с дъжд, а около сградата виеше силен, вледеняващо студен вятър.

Към обяд, когато Дейвид заедно с дърводелците проверяваше подпорите на преградните стени, затворниците, които работеха навън, го извикаха. Още докато излизаше от сградата, той забеляза, че по улицата се движеше официална карета, която идваше към строежа.

Опакован в шинел и мушама, кочияшът спря колата до сградата и слезе да отвори вратата. От каретата се показа Франсис Гринуей, последван от губернатора. С жестове, които издаваха притеснението му от това, дали губернатор Маккуайър ще открие нещо нередно, архитектът представи Дейвид.

— А, да, инженерът — каза губернаторът, докосвайки шапката си за поздрав, когато Дейвид се поклони. — Лейтенант Бетун даде високи препоръки за вас, г-н Керък.