Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Дейвид му отговори, че ще направи каквото е необходимо, и пазачът си тръгна. В наказателната колония необичайните случки обикновено бяха неприятни и докато работеше, Дейвид си мислеше какво ли може да бъде съобщението. Най-вероятната възможност, за която се сети, бе, че губернатор Маккуайър е сменен, което щеше да е изключително лоша новина за каторжниците. Дори и сега за някои от осъдените, животът в Австралия беше тежко изпитание, а при управлението на някои губернатори, съществуването им бе наистина страшно.

Следобеда Дейвид заведе работниците в двора на казармата. Семейства от околните ферми вече се бяха събрали около конете, с които бяха пристигнали, а местните жители прииждаха от домовете и работилниците си.

Слабото зимно слънце хвърляше хилави сенки върху двора, непрекъснато идваха нови каторжници, а и броят на селските и фермерските семейства се увеличаваше. Цяла рота пазачи влезе в двора, след тях пристигнаха жените от Женската фабрика, придружени от викове и подмятания между тях и каторжниците. Пазачите се разхождаха наоколо, крещяха и се опитваха да въдворят ред.

След малко се появи капитан Барнит и в двора настъпи тишина. Той се покачи на нещо като естрада и разгърна лист хартия.

— Моля за вашето внимание — извика той. — Наредено ми е отстрана на губернатора да събера всички, които се намират в моята подведомствена област, и да прочета на глас издадената от негово превъзходителство прокламация във връзка с тежката и печална вест за кончината на негово кралско височество Крал Джордж Трети.

Комендантът зачете прокламацията, първите изречения от която, бяха обичайните думи на прискърбие и почтителни съболезнования към кралското семейство. След като разбра, че новината не отговаря на опасенията му, Дейвид се отпусна, а и реакцията на останалите осъдени беше в пълна дисхармония с тона на прокламацията.

— Крайно време беше този глупав дърт козел да хвърли топа — мърмореше някакъв мъж зад Дейвид. — Хората забравиха физиономията му, пък и от години не си гледа работата. През цялото това време той живееше в огромно разточителства и разкош, такива, каквито човек едва ли може да си представи, а спокойно можеше да се намира в приют за бедни, като се знае колко му беше акълът. Нямаше дори мозък, колкото един врабец.

— И предишният не е бил цвете — добави друг. — Казват, умрял от прекалено напъване, та получил сърдечна криза. Управлявал цяло кралство, но не му стигнал мозъка да вземе нещо стимулиращо.

Други мърмореха недоволно, докато комендантът продължаваше да чете. Стигна до мястото, в което се говореше за формалностите по траура, който щеше да бъде съблюдаван в колонията. В неделя губернаторът щеше да предвожда процесия от държавни служители, свещеници и други лица от администрацията, желаещи да участват в нея. В черквата щеше да бъде отслужена заупокойна молитва. Освен това, от неделя до вторник, всички магазинчета и работилници щяха да бъдат затворени и всяка обществена дейност прекратена.

Мърморенето около Дейвид престана, тъй като осъдените едва прикриваха радостта си, когато чуха последната част на прокламацията. Капитанът разпусна събранието и Дейвид се върна към строежа, следван от работниците си. Те говореха и се смееха, но настроението на Дейвид беше обратно на тяхното. Вместо да има само един неделен ден за убиване на времето, пред него стоеше перспективата за цели три дни без работа.

На следващия ден, събота, времето продължаваше да бъде студено и ясно, слънцето грееше ярко, но без да дава топлина. И още в самото начало на дългия период на бездействие, което така много го плашеше, Дейвид прегледа целия строителен обект, но не можа да намери нищо за работа.

Някои от общите работници най-сетне бяха разбрали, че тежкият труд кара времето да минава по-бързо и бяха работили усилено предишния следобед, за да запълнят часовете преди началото на трите им свободни дни. Огромни количества дървен материали каменни плочи бяха подредени по местата за дърводелците и зидарите, а коритата бяха пълни с вар и пясък, готови да бъдат забъркани на хоросан.

Тъй като не беше в състояние да измисли какво друго да прави, Дейвид тръгна към единия край на селото и се спусна надолу по пътя, който водеше на запад. Цялата колония беше спряла да работи и пътят беше напълно безлюден. Оградена от двете страни с открита гора и малки ферми зад нея, пътеката се извиваше по нанагорнище, стигайки до хълма, за който Дейвид беше чувал, че се казва Проспект хил.