Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Дейвид събра парчетата от челюстта и ги занесе в ковашката работилница, която се намираше в покрайнините на селото. Обясни проблема на собственика на работилницата и го попита дали може да поправи лоста, а плащането ще уреди чрез Гринуей. Ковачът започна да изучава парчетата, сетне кимна и каза на Дейвид, да дойде да го вземе в понеделник сутринта.

След като проблемът беше разрешен, Дейвид си тръгна с весело настроение, предвкусвайки миговете, които щеше да прекара на следващия ден край реката. Къщите бяха разпръснати на северната страна на селото, където пътеките между фермите започваха да се оформят, като улици. Когато зави на един ъгъл, недалеч от най-близката къща, той видя мъж и жена, застанали до закъсала двуколка със счупено колело. Когато разпозна в мъжа Джон Фицрой, Дейвид веднага се сети коя беше жената.

— Ей, ти там — извика безцеремонно Джон Фицрой, като махна с ръка на Дейвид. — Намери някой, който може да сложи това колело обратно на…

— Не бъди толкова груб, Джон — прекъсна го нервно Александра Хамънд, след което се обърна към Дейвид. — Мога ли да се обърна към вас за помощ? Дали бихте могъл да поставите на място колелото или да ни посочите къде е ковачницата. Ще ви бъда изключително благодарна.

Дейвид тръгна към тях, като мълчаливо гледаше в очите Фицрой, докато той не извърна поглед встрани. Но раздразнението му от поведението на мъжа почти се изпари от противоречивите чувства, които изпита към жената.

Роднина на мъжа, който бе съсипал живота му, тя възкреси с пълна сила мъката и яростта от онова време. Той обаче видя, че сърдечното й отношение беше напълно естествено, а не поза, с цел да измоли помощ. Фицрой беше раздразнен и избухлив от неприятната случка с двуколката, докато тя приемаше нещата леко.

Освен това, тя беше най-изящното и прекрасно създание, което Дейвид бе виждал. Изглеждаше на около 19 години, имаше дълги и гъсти кестеняви коси, пъхнати под широкопола шапка, имаше сини очи и изящни, фини черти, които бяха по-прекрасни от най-съвършения образ, който един майстор на скулптурата би могъл да създаде. Въпреки достатъчните основания да бъде суетна, очите и лицето й излъчваха слънчев и добър характер и говореха за духовита и независима личност.

Докато той изпитваше настойчива нужда просто да я отмине, без да й обръща внимание, нещо по-силно от това, го накара да се спре. Докато той се занимаваше с колелото и оста и установи, че им няма нищо, тя посочи към нарезите на вала:

— Очевидно нещо е изскочило от тук — предположи тя.

— Да, и това нещо се нарича гайка — отговори той. Отмести се встрани от двуколката и започна да търси наоколо. — Паднала е някъде наблизо, защото колелото не може да стои дълго без нея.

Повдигнала роклята и дългото зимно палто, за да не се изцапат в калта, Александра му помагаше да търси гайката. На няколко ярда от колата, той я откри в бурените в края на пътя и я взе.

— Браво — възкликна тя щастливо. — Има ли й нещо?

Дейвид поклати отрицателно глава, приближавайки двуколката.

— Не, гайките на колелото са направени от стомана и трудно могат да се повредят.

Като хвана здраво оста, Дейвид повдигна от едната страна малкото и леко превозно средство и напъха обратно колелото на мястото му.

Очевидно от добро семейство, младата жена беше съвсем непретенциозна и изпълнена с неизтощима енергия, неспособна да стои без работа, тя държеше спиците на колелото и помагаше на Дейвид да го напъха в оста.

— Александра, какво правиш? — запита възмутено Джон.

— Помагам в неотложна задача — отговори тя спокойно, — докато ти стоиш там и се мръщиш. Така че и двамата правим това, което умеем най-добре.

Адвокатът въздъхна отчаяно и се обърна. Александра погледна Дейвид с дяволита усмивка, която беше едновременно мълчалив и шеговит коментар за детинското държание на Фицрой, както и извинение за неговата грубост. С това грейнало лице, красотата й беше просто заслепяваща, като ярко слънчево утро след студена и тъмна нощ.

Докато напъхваха колелото в оста, Дейвид всъщност си даде сметка, колко близо бе до него тя. Изкушаващият мирис на нейния парфюм се разнасяше около него, а рамото й се докосваше до неговото. Тя остана близо до него и след като колелото влезе в оста и гледаше как поставя гайката, която да го държи на място. Той й посочи малка дупка в гайката, където трябваше да се сложи болт.

— Пирон или парче тел ще свърши работа — каза й той. — Но ако не сложим нищо тук, колелото пак ще падне.