Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Беше късно сутринта, когато най-сетне се появи архитектът, който изглеждаше по-нервен от обикновено.

— Изникнаха трудности на строежа на черквата в Сидней — каза той на Дейвид — и губернаторът хич не е доволен от това. А с изоставането и на този обект, той наистина е много недоволен. По всичко личи, че си взел нещата в ръце тук много по-добре, отколкото аз очаквах, така че възнамерявам да те оставя да ръководиш обекта.

— Отлично. Мисля, че няма да имам проблеми.

— Надявам се да е така. Когато свършите покрива, изпрати ми майсторите в Сидней, защото имам спешна нужда от тях там. Ще идвам тук през няколко дни да видя как напредваш и наистина направи всичко възможно да не закъсняваме с обекта още повече.

Архитектът си тръгна и Дейвид се върна към заниманието си. Той изобщо не смяташе да се закъснява още повече със срока. Напротив, вярваше, че работата ще се ускори достатъчно, за да бъде спазен първоначалният срок за довършването на сградата, а може би дори по-рано от него. Резултатите, от пълноценното организиране на работата на каторжниците, вече започнаха да се забелязват. След като бяха премахнати закъсненията и инцидентите, постепенно темповете на работа се подобряваха.

Най-големият непосредствен проблем беше заплахата от дъжд. Тежките греди и част от дюшеметата, които бяха завършени в сградата, все още бавно съхнеха. Оставаше да бъде довършена една част от покрива, а през деня сиви облаци се появиха на небосклона, носени от ледения зимен вятър. През нощта Дейвид се събуди от ударите на дъжда, блъскан от вятъра по стената, до която беше сложено леглото му.

През нощта температурата падна под нулата и утрото беше сурово и леденостудено. Калната земя беше покрита със замръзнали участъци, там, където лапавицата се беше смесила с дъжда. На върха на сградата дори и грубите греди, които още не бяха покрити с каменни плочи, бяха хлъзгави, а останалата част от покрива беше покрита с лед, смъртно опасен за майсторите. Вътре в сградата дъждовната вода се стичаше по гредите и се събираше на локвички върху дюшеметата.

Дейвид даде на майсторите и чираците, които работеха на покрива здрави въжета, за да се обезопасят и около сградата запали огньове от стърготини. Общите работници спираха до огньовете, за да се постоплят, а майсторите и чираците излизаха навън до огъня, щом свършеха част от работата си. От време на време, и майсторите, и чираците които работеха по покрива, слизаха по стълбите на сградата, прогонени от силния и свиреп вятър и се гушеха край огъня, зъзнейки от студ.

Запалените огньове повдигаха духа на хората и загрижеността на Дейвид да им създаде удобство ги правеше по-весели и независимо от противното време, работата напредваше. През деня, когато приключиха изцяло работата по онази част от покрива, която вече бе покрита с каменни плочи, всички майстори се прехвърлиха да работят на последния непокрит участък.

На следващия ден студеното и влажно време се задържа, но въпреки това и последните каменни плочи бяха сложени. Покриха с дъски отворите за прозорците и вратите откъм ветровитата част на сградата и по този начин, най-сетне вътрешността й бе защитена.

На следващата сутрин след проверката, Дейвид изпрати майсторите и чираците, които работеха по покривите, да си съберат багажа и занесе списък с имената им в канцеларията на затворническата казарма, за да вземе разрешителните за пътуване. Освен дежурния по охраната и чиновника, в стаята бяха комендантът и някакъв цивилен гражданин, които ровеха из досиетата на стари каторжници.

Комендантът, капитан Барнит, който беше пред напускане, винаги разговаряше сърдечно с Дейвид, когато двамата се срещаха из лагера. За разлика от реакцията на цивилния мъж, той кимна приветливо на Дейвид. Непознатият — нисък, тантурест мъж на възрастта между трийсет и четиридесет години, облечен в стилен костюм, изгледа Дейвид с презрение, след което продължи да говори тихо с капитан Барнит, докато седяха на масата и преглеждаха досиетата.

От разговора им Дейвид разбра, че човекът е адвокат от Сидней и се казва Джон Фицрой. Бил нает от някакво семейство в Англия по уреждането на недвижимо имущество, свързано с каторжник, който бил изпратен в Парамата. Когато разговорите излязоха извън обсега на темата, свързана с ровенето из досиетата, комендантът спомена едно име, което веднага привлече вниманието на Дейвид.

— Разбрах, че се виждате с млада жена на име Хамънд — каза капитанът. — Тя е адвокатска дъщеря, нали?