Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Среден на ръст, Енос Хинтън беше със силно развита мускулатура на тялото си и изглеждаше зъл, сякаш бе лишен, от каквито и да е компенсиращи външния му вид човешки качества. До него стоеше висок мускулест мъж на име Даниъл Краули, който също отсъстваше предишния ден. Докато Дейвид четеше списъка, двамата тихо си подхвърляха саркастични забележки, като инициатор на коментарите беше Хинтън.

След като освободи майсторите и чираците, Дейвид определи поименно отделните групи от хора, които щяха да изпълняват различни задачи. Затворниците се разпръснаха и се захванаха за работата, но Дейвид знаеше, че по някое време ще се случи нещо. То стана само няколко минути по-късно, когато Хинтън изпусна нарочно дъските, които той и още един мъж носеха към един дърводелец. Когато дъските се сгромолясаха на земята, Хинтън се изсмя подигравателно.

— Ха, каква стана тя — подметна той. — Да не очаква човек, че ще се окажат толкова тежки за мен.

Някои се изсмяха, но повечето мълчаха, чакайки, както и Хинтън, да видят реакцията на Дейвид. Понеже не очакваше физическа разправа, самодоволната и глупава усмивка помръкна върху грозната му мутра и той погледна изплашено Дейвид, който се приближаваше с огромни крачки към него. Хинтън се захили подигравателно и вдигна юмруци, смятайки, че има достатъчен опит в побоищата, за да преодолее предимството, което височината даваше на Дейвид.

Дейвид обаче притежаваше още едно предимство. Той изпитваше отвращение към свиванията и се хвърляше в тях с безмилостна ярост, за да ги приключи колкото е възможно по-бързо. Той удари Хинтън по лицето, а затворникът вдигна юмруци, оставяйки незащитена стомашната си област. Дейвид заби силно десния си юмрук в диафрагмата на Хинтън, който се олюля върху краката си. Затворникът размахваше юмруци, а Дейвид избягваше ударите, като успя да го удари здравата по лицето. Хинтън се сгромоляса върху земята.

Когато отново се изправи на крака, той изрева от ярост и поднови атаките с наведена глава, готов да нанася удари. Дейвид вдигна ръце, стягайки мускулите на стомаха си, готов и той да посрещне удара. Когато главата на Хинтън се заби в стомаха му, Дейвид заблъска с ръце по ушите на затворника. Хинтън изрева от болка, хващайки ушите си, залитна назад и се преви на две.

Дейвид тръгна след него, сграбчи мазните му заплетени коси и заби коляното си в лицето му. Краката на Хинтън се подкосиха и той започна да се свлича надолу. Дейвид ръгна още веднъж с коляното си Хинтън по лицето, като силата на удара изтегли от ръцете му косата на затворника. Той се строполи на пода, а от носа и устата му бликаше кръв.

Всичко това стана много бързо, само няколко секунди, след като Хинтън изпусна дъските. Мъжете гледаха объркано, а сетне, когато Дейвид хвърли поглед наоколо, забързано подновиха заниманията си. Затворникът, който помагаше на Хинтън да носи дъските, започна да ги подрежда, но Дейвид му направи знак с ръка.

— Остави това и започни да работиш с онези там — каза му той и ги посочи с пръст.

Човекът се отдалечи от дъските, а Дейвид се приближи до Хинтън и се надвеси над него.

— Днес ти сам ще пренасяш дъските — рече той спокойно, — и оттук насетне ще ти се наложи да работиш. Пропука ли се само една-единствена дъска, ако решиш да ги хвърляш пак насам-натам, ще ти счупя главата с нея! Ясно ли ти е?

Без да отговори, Хинтън се заизправя, опирайки се на ръцете и коленете си. Дейвид го ритна в корема и Хинтън изврещя от болка, като се затъркаля в посока към дъските. Дейвид отново се надвеси над него:

— Попитах те, дали си наясно — каза му той със същия спокоен тон.

По яркочервения белег на лицето му се стичаше кръв и грубите му черти излъчваха гняв и възмущение, а белезникавите му очи гледаха страшно.

— Да, разбрах — изхриптя мрачно той, а гласът му трепереше.

Като почти ревеше от ярост, Хинтън започна да подрежда дъските. Франсис беше пристигнал току-що и хвърли тревожен поглед наоколо и Дейвид му обясни какво се бе случило. Архитектът поклати глава, тъй като не беше много сигурен, дали Дейвид е постъпил правилно.

— Комендантът е този, който най-добре може да се справя с всички проблеми, свързани с дисциплината — каза той на Дейвид. — Но в края на краищата, това си е ваша работа. Смея обаче да си позволя да ви посъветвам да си държите очите отворени на четири.

Дейвид вече си беше помислил за това, само кимна с глава и си тръгна, а Франсис влезе вътре. Работниците сновяха живо насам-натам и Дейвид работеше заедно с тях, за да им покаже, че е готов да върши всичко, което изисква от самите тях.