Владимир Набоков - Покана за екзекуция

Сетне му се стори, че предпазливо се възобновиха заветните звуци зад стената… колко рисковано! Нали е средата на деня… но те не можеха да се стърпят и тихичко се промъкваха все по-близо, по-близо до него, а той, уплашен, че стражниците ще чуят, започна да се разхожда, да тропа, да кашля, да си тананика и когато със силно разтупало се сърце седна на масата, звуците вече ги нямаше.

Привечер — както му бе станало навик — се появи м’сю Пиер с брокатена тюбетейка; непринудено, като у дома си, полегна върху кревата на Цинцинат и като вдигна облак, докато разпали дългата си лула от морска пяна с резбовано подобие на пери, се облегна на лакът. Цинцинат бе седнал на масата, дояждаше вечерята си и излавяше сушените сливи от кафявия сок.

— Днес съм ги напудрил — бойко заяви м’сю Пиер, — така че моля без оплаквания и забележки. Хайде да продължим вчерашния разговор. Говорехме за насладите. Насладата от любов — каза м’сю Пиер — се постига по пътя на едно от, най-красивите и полезни физически упражнения, каквито изобщо са известни. Казах — постига се, но може би думата „добива се“ или „добиване“ ще е по-уместна, защото става дума именно за планомерно и упорито добиване на насладата, заложена в самите недра на обработваното същество. В минути на отдих труженикът на любовта веднага поразява наблюдателя със соколовия израз на очите си, с веселия си нрав и със свежия цвят на лицето. Обърнете също внимание колко е плавна моята походка. И така, ние имаме пред себе си известно явление или редица явления, които могат да се обединят под общия термин любовна или еротична наслада.

Тогава на пръсти, сочейки с жестове да не го забелязват, влезе директорът и, седна на столчето, което си беше донесъл.

М’сю Пиер обърна към него поглед, блеснал доброжелателно.

— Продължавайте, продължавайте — зашепна Родриг Иванович, — дойдох да послушам. Pardon, само минутка — да го поставя така, че да се опира на стената. Voilà. Уморих се все пак, а вие?

— Защото не сте свикнали — каза м’сю Пиер. — Та разрешете да продължа. Ние тук разговаряхме, Родриг Иванович, за насладите в живота и в общи черти анализирахме ероса.

— Разбирам — каза директорът.

— Отбелязах следните точки… извинете, колега, ще повторя, но ми се иска да бъде интересно и за Родриг Иванович. Забелязал съм, Родриг Иванович, че за мъжа, осъден на смърт, е най-трудно да забрави жената, вкусното женско тяло.

— И лириката на лунните нощи — добави от себе си Родриг Иванович, като изгледа строго Цинцинат.

— А, не ми пречете обаче да развивам темата, ако поискате — после се изкажете. И така, продължавам. Освен любовните наслади има редица други и сега ще преминем към тях. Вероятно неведнъж сте чувствували как се разтварят гърдите ви през дивен пролетен ден, когато пъпките се наливат и пернатите певци огласят горичките, облечени с първите лепкави листенца. Ранните скромни цветенца кокетно надничат от тревата и сякаш искат да примамят страстния любител на природата, като шепнат боязливо: „Ах, недей, не ни късай, животът ни е кратък.“ Разтварят се и широко дишат гърдите в такъв ден, когато птичетата пеят и на първите дървета се появяват първите скромни листенца. Всичко се радва и всичко ликува.

— Майсторско описание на април — каза директорът, като тръсна бузи.

— Мисля, че всеки е изпитал това — продължи м’сю Пиер, — и сега, когато днес-утре ще се качим всички на ешафода, незабравимият спомен за такъв ден ни кара да извикаме: „О, върни се, върни се, дай ми отново да те преживея.“ Да те преживея — повтори м’сю Пиер, като доста откровено надникна в изписаното руло, което стискаше в шепа.

— По-нататък — каза м’сю Пиер — преминаваме към насладите от духовно естество. Спомнете си какво сте изпитвали в грандиозна картинна галерия или в музей, вие сте се спирали изведнъж и не сте можели да откъснете очи от някой пикантен торс — уви, от бронз или от мрамор. Това ние можем да наречем наслада от изкуството — тя заема доста голямо място в живота.

— И още как — изрече през нос Родриг Иванович и погледна Цинцинат.

— Гастрономическите наслади — продължи м’сю Пиер. — Вижте, ето — най-хубавите сортове овощия виснат от клоните на дърветата; ето — месарят и неговият помощник тътрят свиня, тя квичи, сякаш я колят; ето — върху красива чиния дебело парче бяла сланина; ето — трапезно вино, вишновка; ето — рибка, — не зная как е за другите, но аз съм голям любител на платиката.

— Одобрявам — избоботи Родриг Иванович.