Карлос Сафон - Среднощният дворец

И този път оставих Бен за накрая. Дори и днес, макар че не съм го виждал повече от петдесет години, все още ми е трудно да говоря за този, който беше и винаги ще бъде най-добрият ми приятел. От Рошан научих, че Бен се заселил в някогашната къща на баща си, инженера Чандра Чатърджи, заедно с Ариами Бозе. Старата жена никога не се съвзела напълно от удара, който ѝ нанесла смъртта на Шиър. Сломена, тя изпаднала в продължителна меланхолия, която вероятно допринесла за кончината ѝ. Ариами завинаги склопила очи през октомври 1941 г., след което Бен живял и работил сам в къщата, построена от баща му. Именно там написал всичките си книги, а по някое време просто изчезнал безследно.

В едно декемврийско утро, години след като всички, включително и Рошан, бяха решили, че е мъртъв, получих малък пакет. Донесоха ми го, докато се любувах на брега от малкия кей пред дома ми. Върху опаковката с клеймо от пощенската служба на Калкута моето име бе написано с почерк, който не бих могъл да забравя, дори да живея сто години. Вътре намерих, увит в няколко слоя хартия, медальона с форма на слънце — половината от онзи накит, който Ариами Бозе бе разделила надве, когато бе решила да разлъчи Бен и Шиър в онази трагична нощ през 1916 г.

Тази сутрин, докато дописвах на разсъмване последните редове от мемоара си, първият сняг за годината бе проснал бялото си покривало пред прозореца ми и споменът за Бен се върна при мен след всички тези години като ехото на шепот. Представих си го как крачи из шумните улици на Калкута сред хиляди хора, сред хиляди истории, незнайни като неговата. И за пръв път осъзнах, че моят приятел вече е стар като мен и времето му изтича. Толкова е странно това чувство, че животът се е изплъзнал между пръстите ни…

Не зная дали някога отново ще чуя вест за моя приятел Бен. Но съм сигурен, че в някое кътче на загадъчния Черен град все още живее момчето, с което се сбогувах завинаги в онова утро, когато валя сняг над Калкута. Това момче поддържа живо пламъчето на спомена за Шиър и мечтае за деня, когато отново ще се събере с нея в един свят, където вече нищо и никой не ще може да ги раздели.

Надявам се да я намериш, приятелю.

Ръкав на р. Ганг в Западна Бенгалия. (Всички бележки под линия са на преводача.)

Британска крепост, построена през 1701-1706 г. на източния бряг на р. Хугли. С нейното строителство започва историята на град Калкута.

Майдан (букв. „открито поле“) — най-големият градски парк в Калкута, исторически и културен център.

Храм, посветен на богинята Кали.

Европейската (британската) част на Калкута се наричала Белият град за разлика от Черния град — индийската част.

Генерал-майор Робърт Клайв, първи барон Клайв (1725-1774), известен също като Клайв Индийски — британски офицер, установил военно и политическо върховенство на Източноиндийската компания в Бенгалия.

Ричард Коли, първи маркиз Уелсли (1760-1842) — английски държавен деятели колониален администратор, генерал-губернатор на Индия от 1798 до 1805 г.

Едуардианска архитектура — архитектурен стил, популярен по време на царуването (1901-1910) на Едуард VII (1841-1910), крал на Великобритания и Ирландия, император на Индия. Годините на царуването му се наричат „едуардианска епоха“ (по аналогия с викторианската епоха), като понякога се разширяват и до началото или дори до края на Първата световна война.

Мейфеър — квартал в централен Лондон, част от окръг Уестминстър.

Шафтсбъри Авеню — улица в центъра на Лондон, известна също като „лондонският Бродуей“ заради разположените на нея театри.

Индийското въстание от 1857 г., известно още като Първа война за независимост или Сипайски метеж, е въоръжено въстание в Северна и Централна Индия, насочено срещу британското колониално управление на субконтинента.

Черната дупка на Калкута — влязло в историята название на малък затвор в калкутския форт „Уилям“, където през нощта на 20 юни 1756 г. умрели от задушаване мнозина от отбраняващите града англичани. Те били хвърлени в затвора от бенгалския наваб Сирадж уд-Даула, превзел форт „Уилям“ на 19 юни 1756 г. Броят на загиналите е спорен.

Джовани Антонио Канал, познат под името Каналето (1697-1768) — венециански художник, известен предимно със своите пейзажи от родния си град.