Карлос Сафон - Среднощният дворец

— Лесно е да се правиш на герой, когато се каниш да офейкаш и да изоставиш приятелите си на сигурна смърт, нали, Сет? Може пак да ме обидиш, ако искаш, момче. Нищо няма да ти направя. След време това безспорно ще ти помогне да спиш по-добре, когато си припомняш тази нощ, а някои от тук присъстващите вече ще са станали храна за червеите. Винаги ще можеш да разправяш на хората, че ти, юначният Сет, си обидил злодея, нали? Но ти и аз ще знаем истината. Така ли е, Сет?

Лицето на Сет пламна от гняв и очите му заискриха от безразсъдна омраза. Той тръгна към Джавахал, но Бен енергично препречи пътя му и го спря.

— Моля те, Сет — прошепна той в ухото му. — Върви си, моля те.

Сет отправи последен поглед към приятеля си и кимна, като стисна здраво ръката му. Бен изчака момчето да слезе от вагона и се обърна отново към Джавахал.

— Това не влизаше в уговорката ни — упрекна го той. — Няма да продължа, ако не обещаете, че ще престанете да измъчвате приятелите ми.

— Щеш не щеш, ще продължиш. Нямаш друг избор. Но, в знак на добра воля, ще се въздържа от коментари за твоите приятели. А сега давай нататък!

Бен огледа останалите пет кутии. Очите му се спряха на крайната вдясно. Без много да му мисли, пъхна ръка в нея и опипа вътрешността ѝ. Нова табелка. Той пое дълбоко дъх и чу как приятелите му въздъхнаха с облекчение.

— Ангел бди над теб, Бен — рече Джавахал. Момчето погледна дървения правоъгълник.

— Изабел.

— Дамата има късмет — отбеляза Джавахал.

— Я млъквайте — промърмори Бен. До гуша му бе дошло от тези коментари, с които домакинът им с явно удоволствие придружаваше всеки нов ход в зловещата игра. — До скоро, Изабел!

Тя стана и мина покрай другарите си с наведена глава, провлачвайки стъпките си, сякаш краката ѝ бяха залепени за пода.

— Нямаш ли някоя прощална дума за Майкъл, Изабел? — попита Джавахал.

— Престанете вече — замоли го Бен. — Какво се надявате да постигнете с това?

— Избери си друга кутия. Тогава ще видиш какво се надявам да постигна.

Изабел слезе от вагона и Бен прецени мислено останалите четири кутии.

— Реши ли вече, Бен? — попита Джавахал.

Момчето кимна и застана пред боядисаната в червено кутия.

— Червено. Цветът на страстта… И на огъня. Давай, Бен. Мисля, че днес е щастливата ти нощ.

Шиър отвори очи и видя, че Бен се насочва към червената кутия с протегната ръка. Остър пристъп на паника прониза девойката. Тя се изправи рязко и се хвърли към брат си с цялата си бързина — не можеше да допусне той да бръкне в тази кутия. Животът на момчетата нямаше никаква стойност за Джавахал; за него те бяха просто удобен претекст да тласне Бен към гибел. Искаше Бен сам да му поднесе смъртта си на тепсия и така да му разчисти пътя. По този начин прокълнатият призрак щеше да се всели в Шиър и да се измъкне от тунелите като същество от плът и кръв. Едно младо същество, чрез което да се върне в света на онези, които копнееше да унищожи.

Още преди да се раздвижи, момичето бе осъзнало, че остава само една възможност, едно-единствено действие, способно да разкъса сложната мрежа, която Джавахал бе оплел около тях. Само Шиър можеше да промени хода на събитията, извършвайки едничкото нещо във вселената, което той не беше предвидил.

Миговете, които последваха, се отпечатаха в съзнанието ѝ като серия от прецизно изработени гравюри.

Тя преодоля светкавично шестте метра, които я деляха от брат ѝ, заобикаляйки останалите трима членове на обществото „Чоубар“, които лежаха оковани на пода. Бен се обърна бавно и първоначалното му изражение на изненада и объркване се смени с ужас. Джавахал се надигна и от пръстите на дясната му ръка изригнаха пламъци, образувайки огнена лапа. Викът на Бен проехтя сякаш отдалече, когато Шиър се блъсна в него, събори го и така отдалечи ръката му от дупката в червената кутия. Бен падна на пода и сестра му видя пред себе си призрачния силует на Джавахал, протягащ към лицето ѝ пламтящата си лапа. Тя впи поглед в очите на убиеца и прочете отчаяното „не“, готово да се откъсне от устните му. Времето сякаш застина около нея като спряла въртележка.

След част от секундата Шиър пъхна ръката си в процепа на алената кутия. Усети как капачето падна върху китката ѝ и я улови като листчетата на отровно цвете. Бен изкрещя и Джавахал сключи огнения си юмрук пред лицето му, но Шиър се усмихна победоносно и след няколко мига усети смъртоносната целувка на аспидата. Кръвта във вените ѝ пламна от взрива на отровата, както искра би запалила разлят бензин.