Карлос Сафон - Среднощният дворец

Рошан се опита да последва указанията на приятеля си, но наблюденията му не го наведоха на никакви изводи.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Много е просто. Тази гара, цялата конструкция на Джитърс Гейт, представлява огромна сфера, от която виждаме само надземната ѝ част. Часовниковата кула е разположена точно на вертикала, който пресича центъра на купола като един вид радиус.

Рошан изслуша тези обяснения без особено въодушевление.

— Добре де, това е едно проклето кълбо — съгласи се той. — Е, и какво?

— Имаш ли представа колко е трудно от техническа гледна точка да се изгради подобно съоръжение? — попита Майкъл.

Приятелят му отново поклати глава.

— Не знам, но сигурно е доста трудно.

— Неимоверно — заяви Майкъл, прибягвайки до наречие, което използваше само в изключителни случаи. — Защо някой би проектирал такава постройка?

— Не съм сигурен, че искам да знам отговора — отвърна Рошан. — Да слезем на долното ниво. Тук няма нищо.

Майкъл кимна разсеяно и го последва към стълбата.

Под наблюдателната площадка на купола се простираше полуниво, високо едва метър и половина и наводнено от дъждовете, които се изливаха над Калкута от началото на май. Подът, плувнал в дълбока около педя застояла вода, от която се разнасяха противни зловонни изпарения, бе покрит с кал и отломки, изгнили от въздействието на дългогодишната влага. Приведени, за да се вместят в тесния проход, Майкъл и Рошан с мъка се придвижваха напред, газейки в тинята, която им стигаше до глезените.

— Тук е по-лошо и от катакомбите — оплака се Рошан. — За какъв дявол са направили този таван така безобразно нисък? От векове насам нормалният човешки ръст превишава метър и половина.

— Вероятно това е била зона с ограничен достъп — отвърна Майкъл. — Може би тук се намира част от системата за противотежести, които компенсират тежестта на свода. Гледай да не се спънеш някъде — току-виж всичко се срутило.

— Шегуваш ли се?

— Да — сухо рече Майкъл.

— Значи това е третата шега, която съм чул от теб за шест години — отбеляза Рошан. — И най-неуместната.

Майкъл не си направи труда да отговори и продължи да напредва бавно през своеобразното блато, образувало се под високия свод. От смрадта на застоялата вода главата му се бе замаяла. Започна да го човърка мисълта, че би било по-добре да се върнат обратно и да слязат на следващото ниво, пък и се съмняваше, че в непристъпното тресавище може да се скрие нещо или някой.

— Майкъл? — разнесе се гласът на Рошан на няколко метра зад него.

Момчето се обърна и видя силуета на приятеля си, наведен над един отрязък от голяма метална греда.

— Майкъл — повтори той объркано, — въобразявам ли си, или тази греда наистина се движи?

Майкъл си помисли, че Рошан също е вдишвал зловонните изпарения твърде дълго. Вече се канеше да напусне окончателно тази зона, когато изведнъж в другия край на етажа се разнесе силен трясък. Двете момчета се спогледаха мигновено. Трясъкът проехтя отново, но този път усетиха движение и видяха как нещо под тинята стремглаво се понесе към тях, оставяйки диря от отломки и мръсна вода, чиито пръски се разбиваха в ниския таван. Без да губят дори секунда, Майкъл и Рошан се завтекоха към изхода. Приведени, бързаха с всички сили, като си проправяха път през тинята и водата.

Едва бяха изминали няколко метра, когато потопеният предмет ги подмина с голяма скорост, описа рязък завой и пак се устреми към тях. Двете момчета се разделиха и побягнаха в противоположни посоки, опитвайки се да отвлекат вниманието на нещото, което ги преследваше така неумолимо. Създанието, скрито под тинята, се раздели на две половини, всяка от които се впусна в шеметно преследване на момчетата.

Останал без дъх, Майкъл се обърна да провери дали все още го преследват. В този миг се спъна в някакво стъпало, скрито под тинята, и падна в цял ръст в зловонните води. Когато се измъкна и отвори смъдящите си очи, една колона от кал бавно се издигна пред него като фигура от топъл шоколад, изливан от невидима делва. Майкъл се опита да се изправи, но ръцете му се хлъзнаха и той остана прострян в лепкавата каша.

Фигурата от кал протегна две дълги ръце с нокти, извити като големи метални куки. Момчето гледаше с ужас как зловещият голем 21 21 Голем — антропоморфно същество, направено от нежива материя и одухотворено от човека (според юдейския фолклор). Вдъхването на живот у голема става чрез изписването на магически думи върху хартия и поставянето ѝ в устата му, или изписването на магически символ на челото му. постепенно се оформи — от торса му изникна глава, на чието лице се очертаха огромни челюсти със зъби, дълги и остри като ловджийски ножове. Изведнъж фигурата се втвърди и изсъхналата глина изпусна облак пара. Майкъл се надигна и чу как глината запращя, а по повърхността ѝ плъзнаха стотици пукнатини. Процепите по лицето бавно се разшириха, разкривайки огнените очи на Джавахал. Сухата глина се превърна в мозайка от ситни късчета, които бързо опадаха. Джавахал сграбчи момчето за гърлото и го придърпа към себе си.