Карлос Сафон - Среднощният дворец

— И вие мислите, че детето може да е тук, господин Джахавал? — попита Картър, опитвайки се да върне разговора към основната тема.

— Джавахал — поправи го посетителят. — Нека ви обясня. Виждате ли, щом научих какво е станало, в известен смисъл се почувствах отговорен. В края на краищата, младата жена работеше за мен. Заедно с двама доверени надзиратели претърсих града и установих, че е продала момченцето на един отвратителен престъпник, който търгува с бебета за просия — печално явление, но твърде обичайно в наши дни. Открихме човека, но — по причини, които в случая не са важни — той успя да ни се изплъзне. Това се случи снощи недалече от вашето сиропиталище. Имам основания да мисля, че страхът от разправа може да е накарал този тип да подхвърли детето някъде наблизо.

— Разбирам — рече Картър. — А вие, господин Джавахал, уведомихте ли местните власти за това произшествие? Търговията с деца се наказва сурово, както навярно знаете.

Непознатият скръсти ръце с лека въздишка.

— Надявах се да разреша проблема, без да стигам до такива крайности. Откровено казано, това би означавало да забъркам младата жена — тогава детето би останало и без баща, и без майка.

Картър претегли внимателно чутото, като кимаше бавно и усърдно в знак, че проявява разбиране. Не вярваше на нито една дума от историята на непознатия.

— Съжалявам, че не мога да ви помогна, господин Джавахал. За нещастие, не сме намерили никакво бебе, нито пък сме чули някъде в района да е изоставено дете. Все пак, ако ми оставите адреса си, ще се свържа с вас, в случай че науча нещо. Боя се обаче, че ще се наложи да уведомя властите, ако чуя за дете, подхвърлено край сиропиталището. Такъв е законът и аз не мога да го заобиколя.

В продължение на няколко секунди мъжът безмълвно се взираше в Картър, без да мигне. Директорът издържа погледа му, запазвайки любезната си усмивка, макар че стомахът му се бе свил на топка, а пулсът му се бе ускорил, сякаш се намираше пред змия, готова да го клъвне. Най-сетне непознатият се усмихна радушно и посочи към Радж Бхаван, внушителната сграда на британското правителство, която се виждаше в далечината през завесата на дъжда.

— Вие, британците, стриктно съблюдавате законите и това ви прави чест. Нали лорд Уелсли 7 7 Ричард Коли, първи маркиз Уелсли (1760-1842) — английски държавен деятели колониален администратор, генерал-губернатор на Индия от 1798 до 1805 г. бе решил да премести резиденцията на правителството в този величествен комплекс през 1799 г., за да придаде по-голяма тежест на закона? Или май беше през 1800 г.?

— Боя се, че не съм добре запознат с местната история — отвърна Картър, объркан от неочаквания обрат на разговора.

Джавахал леко се намръщи, изразявайки тактично и миролюбиво неодобрението си към крещящото невежество на събеседника.

— Калкута е възникнала само преди двеста и петдесет години и историята ѝ е тъй кратка, че най-малкото, което можем да направим за нея, е да я опознаем, господин Картър. Връщайки се към темата, бих казал, че бележитото събитие е станало през 1799 г. Знаете ли каква била причината за преместването на резиденцията? Губернатор Уелсли заявил, че Индия трябва да бъде управлявана от дворец, а не от счетоводно бюро; с възгледите на владетел, а не на търговец на подправки. Забележителна идея, по мое мнение.

— Безспорно — съгласи се Картър и стана от креслото, готов да изпрати чудатия гост.

— Особено когато става дума за империя, където упадъкът се е превърнал в изкуство, а Калкута е главният му музей — добави Джавахал.

Картър кимна неопределено, без да е напълно сигурен с какво се съгласява.

— Съжалявам, че ви отнех толкова време, господин Картър — завърши Джавахал.

— Но моля ви — възрази директорът, — аз съжалявам, че не можах да ви бъда от полза. В такива случаи всички сме длъжни да помагаме според силите си.

— Така е — потвърди гостът и се изправи на свой ред. — Още веднъж ви благодаря за любезността. Бих искал да ви задам само един въпрос.

— Ще ви отговоря с най-голямо удоволствие — отвърна Картър, като вътрешно се молеше да се отърве час по-скоро от присъствието на този тип.

Сякаш прочел мислите му, посетителят се усмихна лукаво.

— До каква възраст остават децата във вашия приют, господин Картър?

Директорът не успя да скрие учудването си.

— Дано не съм проявил нетактичност — побърза да добави Джавахал. — Ако е така, не ми отговаряйте. Попитах просто от любопитство.