Мишел Уелбек - Подчинение

И в Париж времето беше омекнало, но по-малко, ситен и студен дъжд се спускаше върху града, движението беше много натоварено на улица "Толбиак", която ми се стори необичайно дълга, имах чувството, че никога не съм минавал по толкова дълга, толкова мрачна, скучна и безкрайна улица. Не очаквах нищо определено от завръщането си, само най-разнообразни неприятности. И въпреки това, за мое най-голямо учудване, в пощенската ми кутия ме очакваше писмо – искам да кажа, писмо, което не беше реклама, нито фактура, нито административно запитване. Хвърлих отвратен поглед на хола си, неспособен да избегна очевидната истина, че мисълта да се прибера у дома, не предизвиква у мен никакво удоволствие – в този апартамент, където никой не се обичаше и който никой не обичаше. Сипах си голяма чаша калвадос, преди да отворя писмото.

Беше подписано от Бастиен Лаку, който явно бе заел преди няколко години поста – информация, която ми бе убягнала, – на Юг Прадие като шеф на издателството "Прадие". Той започваше със забележката, че поради необясним пропуск Юисманс не е все още влязъл в списъка на изданията на Плеядата, макар че съвсем очевидно се числи към корпуса на класическата френска литература – с това можех само да се съглася. Продължаваше, като ме уверяваше в дълбокото си убеждение, че ако издаването на творчеството на Юисманс може да се повери на някого, то този някой не би могъл да бъде друг – предвид всеобщо признатите изключителни качества на трудовете ми – освен мен.

Не беше предложение, на което да откажеш. Естествено, можеш да откажеш, но това би означавало да се откажеш от всякаква проява на интелектуална или обществена амбиция – с една дума, изобщо от всякаква амбиция. Бях ли готов на това? Необходима ми беше втора чаша калвадос, за да помисля по въпроса. След като размислих, реших, че ще е най-добре да сляза да купя още една бутилка.

Определих си много лесно среща с Бастиен Лаку – два дена по-късно. Кабинетът му изглеждаше точно както си го бях представял – нарочно позахабен, достъпен след два етажа стръмни дървени стълби, с гледка към вътрешна, лошо поддържана градина. Самият той беше интелектуалец от най-често срещания тип, с кръгли очилца без рамки, по-скоро засмян, доволен от самия себе си, от света и от положението, което заема в него.

Бях отделил малко време да подготвя срещата и предложих разделянето на творчеството на Юисманс в два тома, първият щеше да съдържа творбите му от "Сет за подправки" до "Пенсионирането на господин Бугран" (най-вероятната дата на публикуването на новелата беше според мен 1888-а), вторият щеше да бъде посветен на цикъла Дюртал, от "Отвъд" до "Отшелникът", и щеше естествено да включва "Тълпите на Лурд". Това просто разпределение, логично и дори очебийно, нямаше да бъде трудно. Въпросът за бележките беше, както винаги, по-сложен. Някои от псевдонаучните издания бяха счели за удачно да включат сведения за безбройните автори, музиканти и художници, цитирани от Юисманс. Това ми се виждаше абсолютно излишно – дори и да се поместеха в края на тома. Не само че биха утежнили ужасно изданието, но нямаше никога да може да се реши дали са достатъчно изчерпателни, или не – например по отношение на Лактанс, Анжел дьо Фолиньо или Грюневалд – който иска да научи повече, да се осведоми сам, така де. Що се отнася до връзките на Юисманс със съвременните му писатели – Зола, Мопасан, Барбе д'Орвили, Гурмон или Блоа, – редно е да се опишат в предговора. Лаку веднага се съгласи с мен и за това.

Трудните думи и неологизмите, използвани от Юисманс, обаче налагаха несъмнено приемането на определена методология на съставянето на бележките – представях си ги по-скоро като бележки под линия – за да не се забавя прекалено прочитът. Прие го с въодушевление. "По този въпрос вие сте отхвърлили вече доста от работата, в "Световъртеж от неологизми"!" – заяви весело той. Махнах с дясната си ръка, изразявайки несъгласие, и го уверих, че напротив, в книгата, която така любезно беше споменал, аз само засягам този въпрос – там разглеждам максимум една четвърт от езиковия корпус, използван от Юисманс. Той махна на свой ред с лявата си ръка, изразявайки умиротворение: естествено, нямал ни най-малко намерение да подцени значителния труд, необходим за подготовката на това издание, за момента не е определена и дата за публикуването му, в това отношение трябва да съм напълно спокоен.

– Да, вие работите за вечността...

– Винаги е малко претенциозно да се твърди това, но да, в известен смисъл такъв е поне стремежът ни.