Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

— Аз съм лекар, Смитсън. За мен има един-единствен закон, който е над всичко. Всяко страдание е зло. Може да е необходимо, но това не променя същността му.

— Не виждам тогава откъде ще дойде доброто, ако не от това зло. Мигар човек би могъл да изгради някакво по-добро „аз“ инак, освен върху развалините на старото?

— И върху развалините на клетото младо създание, така ли?

— По-добре е тя да страда веднъж, да се освободи от мен, отколкото… — Той млъкна.

— Аха. Убеден ли сте в това? — Чарлс не отговори. Докторът гледаше към улицата. — Вие извършихте престъпление и наказанието ви ще бъде да си го спомняте цял живот, така че не бързайте още да си давате прошка. Само смъртта ще ви я даде. — Той си свали очилата и ги избърса в зелена копринена кърпа. Настъпи дълго, много дълго мълчание. Накрая гласът му прозвуча по-меко, макар и все още с укор: — Ще се ожените ли за другата?

Чарлс, така да се каже, въздъхна от облекчение. Още при появата на Гроган той бе разбрал колко напразно е да убеждава себе си, че е безразличен към мнението на някакъв си доктор от курортен градец. У ирландците имаше човечност, която Чарлс дълбоко уважаваше. Знаеше, че не може да очаква пълно опрощение на греховете; но достатъчно му беше да усети, че не е обречен на пълно отлъчване.

— Имам най-искреното намерение да го сторя.

— Тя знае ли? Казахте ли й?

— Да.

— И сигурно прие предложението ви?

— Имам достатъчно основания да вярвам в това. — Той обясни подробностите около заръката, която бе дал сутринта на Сам.

Докторът се обърна към него.

— Знам, че не сте лош човек, Смитсън. Знам, че не бихте постъпили по този начин, ако не вярвахте на онова, което тя самата ви е разказала за необичайното си поведение. Но ви предупреждавам, че у вас ще остане известно съмнение. А то ще хвърля сянка върху всяка форма на закрила, която й предложите в бъдеще.

— Мислил съм над това. — Чарлс се осмели едва-едва да се усмихне. — Но също и над цялата огромна завеса от лицемерие — всичките ни мъжки приказки за жените. Те трябвало да си седят, видите ли, като стока в магазин, а ние да ги оглеждаме, да ги въртим насам-натам и да сочим една или друга: ето тази ми харесва. Ако ни позволят да се държим така, наричаме ги почтени, благовъзпитани, скромни. Но ако някой от тези предмети дръзне да има собствено мнение…

— Тя е сторила доста повече, доколкото разбирам.

Чарлс отби упрека.

— Сторила е нещо почти обичайно във висшето общество. Питам се, защо трябва да оправдаваме безброй много светски дами, които нарушават брачните си клетви, докато тя?… Впрочем аз съм много по-виновен. Тя ми изпрати само адреса си. Съвсем спокойно можех да не отида и да избягна всички последици.

Докторът му хвърли безмълвен поглед: все пак е честен. После продължи да гледа към улицата и след малко заговори с обичайния си глас и изражение:

— Може би остарявам. Известно ми е колко често днес се нарушава дадената дума, така че ако аз се покажа изненадан от това, значи да се обявя за стар мърморко. Но ето какво ме тревожи. Споделям ненавистта към лицемерните приказки, независимо дали идат от амвона или от съда. Законът винаги ми се е виждал смешен, а голяма част от религията не му отстъпва. Не ви упреквам нито на религиозна, нито на правна основа. Ще ви кажа само своето мнение и то е следното. Вие смятате, че принадлежите към някакъв интелектуален елит. Не, не, знам какво ще кажете: че не сте чак толкова суетен. Така да бъде. И все пак иска ви се да принадлежите към това избрано малцинство. Не ви виня. И аз цял живот изпитвам същото желание. Но ви моля да запомните едно нещо, Смитсън. Всички избраници в човешката история непрекъснато е трябвало да отстояват своите привилегии. Времето признава само едно оправдание. — Докторът намести очилата си и се обърна към Чарлс. — И то е следното. Независимо какви аргументи изтъкват в своя полза, избраниците са били длъжни да въвеждат по-добър и по-справедлив морал в тоя мрачен свят. Ако не успеят, остават си деспоти, султани, търсачи на удоволствия и власт единствено за себе си. С една дума — нищо повече от жертви на собствените си низки желания. Надявам се, че разбирате какво искам да ви кажа… и защо то ще важи с пълна сила за вас от този злочест ден нататък. Ако станете по-добър и великодушен, ще ви бъде простено. Но ако проявите по-голям егоизъм, ще бъдете дваж прокълнат.

Чарлс сведе очи пред строгия поглед на доктора.

— Моята съвест вече ми е подсказала същото, макар и не така убедително.