Алегзандър Смит - Във весела женска компания

— Винаги толкова съм се старал с този младеж — каза той на маа Рамотсве и маа Макутси. — Наистина. От две години е при мен и аз направих какво ли не, за да го направя добър автомонтьор. А ето какво стана.

— Не си ти виновен, господин Дж. Л. Б. Матекони — каза му окуражително маа Рамотсве. — Знаем какво си направил. Ние бяхме свидетели, нали маа Макутси?

Маа Макутси кимна енергично. Тя бе особено шокирана от избухването на чирака и се питаше дали в очите на господин Дж. Л. Б. Матекони и маа Рамотсве тя не бе виновницата за неочакваната оставка и тръгването на чирака. Може би нямаше право да си изпуска нервите с Чарли, тя съжаляваше за това, но в същото време не можеше да си затвори очите за проблема с новия чайник и позорната му употреба като съд за нафта. Тя се чудеше дали изобщо ще успее да премахне миризмата на нафта, а чаят беше такава деликатна субстанция — и най-малкото замърсяване може да съсипе вкуса му. Веднъж й бяха налели чай от термос, обикновено използван за кафе, и тя помнеше колко дълго усещаше в устата си острият объркващ вкус. Но нямаше така да се развика на чирака, ако беше предполагала, че ще се стигне до това — сервизът не би могъл да си позволи загубата на чифт работни ръце, още по-малко пък чифт обучени ръце, ако изобщо ръцете на Чарли можеха да бъдат наречени така.

— Много съжалявам — каза тя тихо. — Не биваше така да му се сопвам. Съжалявам. Не мислех, че ще побегне.

Маа Рамотсве вдигна ръка, за да я спре.

— Няма нужда да се извиняваш, маа — каза тя категорично. — Самият Чарли те нарече глиган. Нямаше право да говори така. Аз няма да позволя на никого да нарича „глиган“ помощник-детектива на „Дамска детективска агенция №1“.

Тя погледна господин Дж. Л. Б. Матекони, сякаш го предизвикваше да се застъпи за онзи, който не заслужаваше никаква защита. Вярно беше, че маа Макутси първа бе хвърлила обида, но това стана едва след като бе сериозно предизвикана. Ако Чарли се беше извинил за съсипването на чайника, маа Макутси за нищо на света нямаше да му отвърне така невъздържано.

Както стана ясно, господин Дж. Л. В. Матекони мислеше по същия начин.

— Маа Макутси няма никаква вина — каза той. — Просто не беше тя виновна. Тоя младеж отдавна си го просеше. Нали съвсем наскоро ти ми каза за онази негова жена? Аз бях глупак и не поговорих с него твърдо. И ето — сега е решил, че може да зареже всичко, защото богаташката му върви по петите с нейния мерцедес. Боже! Тези коли носят вина за толкова неща.

Маа Рамотсве кимна енергично в знак на съгласие.

— Точно така е, раа. Няма съмнение. Според мен те завъртат главите на хората. Точно това правят.

— И жените завъртат главите — продължи господин Дж. Л. Б. Матекони. — Жените завъртат главите на младите и ги карат да правят глупости.

За кратко настъпи мълчание. Маа Макутси се канеше да каже нещо, но накрая реши да замълчи. Може да се спори, мислеше си тя, дали жените завъртат главите на мъжете повече, отколкото мъжете завъртат главите на жените. Според нея отговорността в това отношение беше поравно. Но не беше време да се впуска в спор по този въпрос.

— Е, какво ще правим сега? — попита господин Дж. Л. Б. Матекони. — Дали довечера да не отида при него и да се опитам да поговоря? Да видя дали мога да го убедя да се върне обратно?

Маа Рамотсве помисли над предложението. Ако господин Дж. Л. Б. Матекони се опиташе да убеди чирака да се върне, можеше да се получи, но в същото време това щеше да се отрази ужасно на поведението му в бъдеще. Не беше правилно един работодател така да търчи подир подчинения си; това би значело младежът да може да си придава важност в бъдеще, защото е сигурен, че във всяка ситуация може да се отърве безнаказано. Освен това щеше да остане с убеждението, че е бил прав, а маа Макутси не е имала право, което просто не беше честно. Не, помисли си тя, ако Чарли щеше да се връща, това трябваше да стане по негова собствена молба, при това най-добре съпътствана от надлежно извинение към маа Макутси не само за това, че я нарече „глиган“, но и за това, че съсипа чайника й. Всъщност вероятно той беше длъжен да й купи нов чайник, но те нямаше да наблягат на тази страна на въпроса при настоящите деликатни обстоятелства. Едно извинение щеше да е достатъчно.

Тя погледна в очите господин Дж. Л. Б. Матекони.

— Според мен това не е добра идея — каза. — Ти си шефът, а той е младеж, който е избягал от работа, след като се е държал невъзпитано със служителка, на която е подчинен. Нали няма да изглежда добре, ако шефът хукне да гони младежа и да го моли да се върне? Не, той би трябвало да получи разрешение да се върне, но само ако каже, че съжалява.