Но борбата за освобождение беше най-пълната обществено-политическа проява на Възраждането.
Целият този сложен процес и включените в него борби бяха изнесени от най-будната част на българското население. 5 5 По-нататък ще видим, че чорбаджиите, българското духовенство и народът не вземаха равно участие в трите етапа на Възраждането поради различните им класови интереси.
За пръв път сега това население чрез своето активно участие в обществения живот и борби „се почувствува творец на собствената си обща история“.
Това активно участие на българското население в обществения живот стана конститутивен елемент на две явления, които чрез него се намират в органическа връзка.
Първото явление е създаването на традициите и началата на българската демокрация, на българското народовластие. Тази демокрация, това активно участие на народа върху почвата на равенството в изграждане на новата обществена и историческа съдба мина през борбата срещу чорбаджиите, през борбата срещу гръцките фанариоти, през дейността на революционните комитети, за да даде героизма на Априлското въстание, подвига на Шипка и да се въплъти в Търновската конституция, под чието благотворно влияние с такава изненадваща бързина се разви общественият и културният живот на свободна България.
Второто явление, което исторически стои в неразривна органическа връзка с първото, е „пълното“ обществено, нравствено и политическо „обособяване на нашия народ в нация“ и психическото му осъзнаване като такава.
За обособяването на едно население в „нация“ не са достатъчни само връзките на езика, вярата и намирането под общ държавен суверенитет. „Пълното обособяване на едно население в нация“ се постига чрез връзките на историята, изградена с „масовото активно участие на народа“ на почвата на обща социална съдба, на повече или по-малко общи национални интереси в дадени географски и етнически граници. Масовите движения и техните борби са мартеновите пещи на нацията. В тях личният интерес се свързва с интереса на цялата нация или на част от нея. 6 6 Процесът на обособяване на нацията като едно цяло не само че не изключва разпадането на така образуващата се нация на отделни социални групи — класи, — но го предпоставя.
И наистина, като изключим богомилството поради неговите особености, за пръв път Възраждането ни дава масови национални движения. За пръв път във Възраждането се ликвидира със сепаратизма на българските области, който имаше за стопанска основа натуралното затворено стопанство. За пръв път във Възраждането калоферци, котленци престанаха да разбират под думата „отечество“ само своето собствено село. За пръв път във Възраждането думата „държава“ престана да значи за отделния земледелец само неговото собствено имение. За пръв път границите на България се очертаха в тяхната ширина в съзнанието на народа, счупвайки границите на еснафския дюкян, на малката „държава“ на отделния земеделец или на локалния патриотизъм на отделните селища.
Как стана това? Пазарът преодоля затвореността на земеделското натурално стопанство. Търговските пътища свързаха отделните селища. Тези пътища станаха артерии на стопанския и културния живот. Борбата срещу самодържието на турската полуфеодална държава, въплътена в три лица — турската администрация, българското чорбаджийство и гръцкото духовенство, — стана всеобща, както беше всеобща непоносимата съдба, създадена от това самодържавие.
Борбата срещу отделни гръцки владици прерасна във всенародна борба за църковна независимост. И когато Търново пращаше протест в Цариград, то знаеше, че ако не последват протести и от Видин, Пловдив, Враца и пр., от неговия единичен протест нищо няма да излезе.
Индивидуалното хайдутство прерасна в масова всебългарска революционна организация.
Борбата срещу насилията на отделните паши и спахии стана всеобща борба за освобождение. Когато Иван Арабаджията чистеше своето шишане, той знаеше, че ако това не правят българите от всички краища на България съгласно общия революционен план, това шишане ще служи само за лов на зайци и мечки.
По този начин обособяването на нашия народ в нация се намира в органическа връзка с формирането на българската демокрация. Началата на демокрацията наситиха политическото съзнание на народа ни и го оплодиха обществено. И ако можем да говорим за политическо съзнание и политически традиции на нашия народ, това са традициите на демокрацията.
Читать дальше