Иван Хаджийски - Оптимистична теория за нашия народ

След този общ преглед ние можем да минем сега към разглеждане на някои подробности.

Заробването ни от турците представя смяна на старата българска полуфеодална и автократическа (самодържна) държава с турската полуфеодална и самодържна държава.

Самодържието на старата ни полуфеодална държава тежеше върху народа със своите налози, военни реквизиции, болярски привилегии и особено с непрекъснатите си нападателни войни и династически и болярски междуособици. В резултат се получи отчуждението на народа от държавата, което се изрази в масовото социално-религиозно движение на богомилите. Липсата на народни песни за нашите стари царе и боляри е израз също на това отчуждение.

Турското самодържие, както се каза, имаше три лица: 1) турската администрация, включая спахиите; 2) българското изедническо чорбаджийство; 3) гръцкото духовенство.

1) Турското административно самодържие в първите няколко века не само че не влоши политическото положение на българския народ, но го подобри. Турската централистична държава установи един неколковековен мир на Балканите. При това българите бяха освободени от военна тегоба и от военни реквизиции. А привилегированите раи от войнишките, вакъфските, дервентжийските и други селища добиха общинско самоуправление и привилегии, които ги направиха по-свободни, отколкото в старото българско царство. Поради това се получи и националният парадокс: населението да предпочете една чужда държавна власт пред своята. 7 7 Никола Станев. „България под иго“. С., 1928 (II изд. 1935), с. 43.

Докато турците играеха ролята на организатори в една централистична държава на Балканите, тяхната администрация се отличаваше с всички държавнически добродетели на честност и ред. 8 8 Проф. П. Нинов. „Възраждането на българския народ“. С., 1929, с. 19: „След първите два завоевателни века на примерно турско управление на мир, ред и сигурност, правда и благосъстояние, които българският народ почувствувал като благодат въпреки чуждия ярем, от края на XVI век турската държава почнала да се разлага и запада вътрешно и външно.“

Но когато спахиите и пашите смениха бойните седла с меките дивани в конаците, настъпилото битово разложение изпепели тези държавнически добродетели. Настъпи ерата на прочутото турско социално безгрижие и грижи за кефа и рахатлъка, разноските за които се прехвърлиха върху поробеното население. Администрацията не се избираше от народа, а се назначаваше отгоре, по линията на личните връзки и роднинството. С това тя се освободи от ефикасен контрол отгоре. А понеже такъв контрол отдолу бе невъзможен, стигна се до положението на „цар далеко — бог високо“. Върху загниването на тази администрация поникнаха гъбите на корупцията и произвола. Към нашите молби за права днес ние прилагаме „доказателства“. Правата пред турското правосъдие и администрация почнаха да се доказват с една по-голяма или по-малка купчина лири.

Разложението на тази администрация се включваше в общото разложение на могъщата някога турска империя, което започна с външните военни неуспехи на Турция главно след 1774 г. Кърджалиите (1792–1808 г.), които опустошиха България, и сепаратизмът на отделните паши (Пазвантоглу) показаха по най-ярък начин разложението на държавния апарат и негодността му да осигури живота и имота на българското население. А сигурността на имота и съобщенията беше вече станала една крещяща необходимост за младия български търговски капитал, който се зараждаше в нашите занаятчийски центрове. Още в XVIII век нашите занаяти от местни се превръщаха в експортни и имаха за пазар всички точки на турската империя, дори и чужбина.

Това разложение доби върховен израз в черкезките грабежи след Кримската война (1856 г.). След тази война Русия принуди Турция да прибере в границите си към 200 000 черкези, които бяха заселени почти из цяла България. Това разбойническо население, уголемено от крадци българи и турци, в съюз с нисшата турска администрация, подложи на ежедневно и поголовно ограбване селското население и пътуващите занаятчии и търговци. Тези грабежи превърнаха недоволството на народа в отчаяние и го хвърлиха в кървава революционна борба за сваляне на турското иго.

2. Турците изобщо презираха занаятите и търговията. Поради това с пряката стопанска експлоатация на народа се заеха българските чорбаджии — лихвари и търговци. Турските администратори участвуваха в този обир само чрез дялове и проценти, обикновено под формата на подкупи. Силата на чорбаджиите имаше три извора: стопанската им мощ, верноподаничеството им към турското самодържие и подкупите. Неизброими са похватите на чорбаджийската изобретателност за обиране на народа. Аз ще посоча най-куриозните.