Ясмина Кадра - Атентатът

Висам взема сака ми, а след това, когато старейшината пуска ръката ми, ме отвежда да ми покаже моята стая. Заспивам още преди да съм докоснал възглавницата. Вечерта той идва да ме събуди. Двамата с Фатен са постлали трапезата под асмата. Не са се поскъпили за нищо. Старейшината е седнал в края на масата, потънал в инвалидния стол; очите му не ме изпускат нито за секунда; той е на седмото небе. Четиримата вечеряме навън. Висам ни разказва майтапи от фронта до късно през нощта. Омр се смее с крайчеца на очите си, сгушил брадичка в шията. Висам е голям терк, трудно ми е да повярвам, че срамежливо момче като него може да притежава толкова силно чувство за хумор.

Връщам се в стаята, пиян от разказите му.

Сутринта ставам още когато нощта запретва полите си, подгонена от първите докосвания на деня. Спах като младенец. Може би са ми се явили хубави сънища, но нищо не помня. Усещам се свеж, пречистен. Фатен вече е извела доайена в двора; виждам го през прозореца, достолепен върху трона си, подобен на тотем. Той чака изгрева на слънцето. Фатен вече е изпекла питките. Тя ми сервира закуската в салона: кафе с мляко, маслини и твърдо сварени яйца, плодове и филии с масло, потопени в мед. Ям сам, Висам още спи. Фатен идва от време на време да провери дали нещо не ми липсва. След похапването се присъединявам към Омр в двора. Той силно ми стиска ръката, когато се навеждам да го целуна по челото. Не казва нищо особено, но се наслаждава на всеки миг, който му дарявам. Фатен отива в кокошарника да нахрани пиленцата. Всеки път, когато минава покрай мен, ми отправя една и съща усмивка. Въпреки че животът във фермата е суров, а съдбата е немилостива към нея, тя се държи. Погледът й е сух, в жестовете й няма финес, но усмивката й ревниво пази свенливата си нежност.

— Ще направя една обиколка — казвам на Омр. — Кой знае? Може пък да намеря някъде медното копче, което загубих преди повече от четирийсет години.

Омр поклаща глава и забравя да пусне ръката ми. Старите му очи, разядени от пясъчните ветрове и от злощастията, светят като замърсени скъпоценни камъни.

Вървя направо през зеленчуковата градина, прониквам в нещо като овощна градина с мършави като скелети дървета, търся детските си маршрути. Някогашните пътечки са изчезнали, но козите са очертали други, може би не чак толкова очарователни, но все така безгрижни. Виждам хълма, от който тръгвах да диря покой. Колибата, където баща ми беше установил ателието си, се е продънила; едната страна продължава да се държи, но всичко останало се е превърнало в руини, напълно сринати от пороите. Стигам до каменния зид, отвъд който заедно със сюрия братовчеди подготвяхме засади срещу невидими армии. Едно парче се е откъртило и мястото веднага е било превзето от плевелите. Точно на това място майка ми погреба мъртвороденото ми кученце. Толкова ми беше мъчно, че тя плака заедно с мен. Майка ми… състрадателна душа, която се разтопява в спомените; изгубена завинаги любов в гълчавата на времето. Сядам върху един голям камък и спомените потичат. Не бях син на султана, но все пак виждам принц с разперени като крила на птица ръце, прелитащ над световната нищета като молитва над бойните полета, като песен над мълчанието на тези, които изнемогват.

Слънцето вече докосва мислите ми. Ставам и се изкачвам по хълма, на който стоят на стража няколко рошави дървета. Преодолявам сипей, ето ме на гребена; тук беше наблюдателната ми кула по времето на щастливите войни. Някога, когато се покатервах тук, погледът ми се простираше толкова надалече, че с малко повече концентрация можех да видя края на света. Днес, изскочила от кой знае кой зъл умисъл, уродлива стена неуместно се издига срещу моето някогашно небе, толкова отвратителна, че кучетата предпочитат да препикават къпините, отколкото нея.

— Шарон 27 27 Ариел Шарон (1928–2014) — Министър-председател на Израел (2001–2006). По време на неговото управление е издигната 110-километрова стена по част от разделителната линия между Израел и Западния бряг. — Бел.кор. чете Тората 28 28 Тора — Еврейското название на Петокнижието (Петте книги Мойсееви — Битие; Изход; Левит; Числа; Второзаконие) — първите пет части на Стария завет на Библията. — Бел.кор. на обратно — казва някакъв глас зад гърба ми.

Старец, загърнат в избеляла, но чиста роба, стои зад мен. Подпрял се на тояга, с покрусен вид и беловласа глава, той измерва с поглед стената, закриваща хоризонта. Човек би казал, че е Мойсей пред Златния телец 29 29 Идол, обожаван от израилевите синове в подножието на Синай, унищожен от Мойсей ( Изход, глава 32 ). — Бел.прев. .