Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Прилагайки спрямо Карлайл немското правило един писател да бъде разглеждан с оглед на собствените му схващания, ще цитирам следните негови бележки върху историята, като оставя читателя да прецени доколко е следвал на практика теорията си: „Ако е истина, че Историята е Философия, която учи посредством Опита, то писателят, годен да съгради историята, е засега неизвестен. Сам по себе си Опитът би изисквал Всезнание, за да бъде записан, и то при условие, че Всемъдростта, необходима за Философията, която ще го тълкува, бъде налице за позовавания. Щеше да е добре, ако обикновените земни Историци позанижеха стремленията си, далеч по-подобаващи на Всезнанието, отколкото на човешката наука, и се постараеха само да обрисуват случилите се събития — макар че такова едно обрисуване би било в най-добрия случай равнозначно на нескопосно уподобяване, — признавайки за тайна неразгадаемата им същност, или с благоговейно упование, тъй различно от проповядванията на Философията, се надвесеха над загадъчните знаци на Оня, чиято диря пресича величавите дълбини на Времето и когото Историята наистина разкрива, ала не с оная яснота, с която във Вечността ще го разкрие всеобщата История.“

Карлайл е критик, живеещ в Лондон, за да посочва на съвременниците си кои са били великите представители на човешкия род. Чел съм, че на един хълм в град Женева била поставена месингова табела за туристи с означения на планинските върхове на хоризонта: „… така че, вдигнете ли поглед над табелата, ще ги различите веднага. Няма да сбъркате Монблан, ако го съзрете, ала преди да сте свикнали с панорамата, може да сбъркате краля с някого от свитата му.“ Стои там къс безмълвен месинг и, изглежда, винаги знае кое къде е; навярно ще си бъде все тъй на мястото и когато нацията, която го е издигнала, изчезне — в своето слияние с планината, извечно откроен сред пустошта.

Така и Карлайл, обладан от някакъв духовен магнетизъм, докато е жив, ще сочи към върховете на историческия хоризонт, та да упътва своите ближни.

И най-висшата благодат не струва нищо пред тая възможност да се къпем в слънчева светлина, без да плащаме и без да сме нагърбени с каквито и да било задължения, да имаме в Англия своя поет, който от година на година, през целия ни живот, да ни доставя наслада и, нещо повече, подтика да направим света по-богат, времето — по-достойно за уважение, и живота — по-добър за живеене: и всичко това без необходимостта от благодарност дори, просто тихо прииждащо откъм изток подобно на утринна виделина.

1847

От сърце поддържам идеята, че най-добро е това правителство, което управлява най-малко, та бих желал да я видя по-скоро и последователно осъществена на практика. Бъде ли приложена, в последна сметка тя ще придобие също тъй верния според мен смисъл, че най-добро е това правителство, което изобщо не управлява, и когато хората узреят за подобно правителство, ще го имат. В най-добрия случай правителството е само една целесъобразност, но обикновено повечето и навремени всички правителства са нецелесъобразни. Възраженията, повдигани срещу съществуването на постоянна армия — а те са много и основателни и заслужават да се наложат, — биха могли да се повдигнат и срещу съществуването на постоянно правителство. Постоянната армия осигурява само властта на постоянното правителство, което не е нищо повече от средство, избрано от хората за изпълнение на волята им, и може да се поддаде на злоупотреби и поквара, още преди да е влязло в действие. Вижте днешната Мексиканска война 28 28 Войната между САЩ и Мексико (1846–1848) заради робството и присъединяването на Тексас — Б.пр. — дело на неколцина, използващи постоянното правителство като свое оръдие, понеже инак народът не би прибягнал до подобна мярка.

Американското правителство! Какво е то, ако не само една традиция, при това неотколешна, устремена да се предава непокътната от поколение на поколение, но всеки миг губеща по нещо от целостта си? То няма силата и жизнеността на отделния жив човек, тъй като отделният човек може да го подчини на волята си. За хората правителството представлява нещо като дървен топ, но ако наистина решат да го използват като такъв и го насочат едни срещу други, той ще се разпадне; ето че и за подобна цел той е напълно ненужен, понеже на хората им е достатъчна каква да е сложна машинария, чийто грохот да чуват, та да оправдават собствената си представа за правителство. Така правителствата показват колко успешно хората могат да бъдат заблуждавани и дори да се самозаблуждават, уж все за собствено благо. Блестящо, трябва да се признае. Ни веднъж американското правителство не е подкрепило някое начинание по друг начин освен посредством пъргавината, с която се е отмествало от пътя му. Не то осигурява свободата на страната. Не то умиротворява Запада. Не то дава образование. Не то, а характерът, присъщ на американския народ, е в основата на всичко постигнато. Тоя характер би постигнал и повече, ако навремени правителството не беше заставало на пътя му. Защото по замисъл правителството е целесъобразност, посредством която людете биха могли да си осигурят независимост един от друг, и, както е казано, колкото по-целесъобразно е едно правителство, толкова по-независими са управляваните. Ако търговията не притежаваше гъвкавостта на каучука, тя никога не би съумяла да прескача препятствията, които законодателите непрекъснато изпречват на пътя й; бъдат ли съдени цялостно според последствията от деянията им, а не частично според намеренията им, тия хора заслужено би трябвало да бъдат третирани и наказвани като злодейците, които слагат препятствия по железопътните релси.