Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Не след дълго под сайванта сви гнездо калугерица, а на отсрещния бор — за по-сигурно — червеношийка. През юни една лещарка (Tetrao umbellus), поначало крайно плашлива птица, излезе от гората зад къщи и мина с пиленцата си под прозорците ми, клопайки и подканяйки ги като същинска кокошка, същинска ГОРСКА кокошка. Приближиш ли, по даден от майката сигнал пиленцата веднага се разпръскват, сякаш ги помита вихър, и тъй напомнят сухи листа и клонки, че много пътници макар да са се намирали сред тях са чували само пърпоренето на майката и тревожните й крясъци, виждали са я да влачи крила по земята, за да привлече вниманието им, но така и не са забелязвали пиленцата. Случва се родителката да се въргаля и мята пред теб дотолкова опърпана, че да не можеш веднага да разбереш що за същество е това. Малките повдигат крачка и застиват, пъхнали понякога главички под листата, и слушат заповедите на майка си, давани от разстояние, така че твоето приближаване няма да ги накара да се разбягат и тъй да се издадат. Може дори да настъпиш някое от тях или пък цяла минута да ги наблюдаваш, без да разбереш, че това са пиленца. Държал съм ги в такива случаи на дланта си, но подвластни на майка си и на инстинкта си, те кротуваха, без дори да трепнат от страх. Тъй съвършен е тоя инстинкт, че когато веднъж ги връщах върху листата и едно пиленце случайно падна встрани, след десетина минути го намерих в съвсем същото положение като останалите. Малките на повечето птици се излюпват голи, но не и тия — те са по-оформени и развити дори от домашните пиленца. Удивително зрялото и в същото време невинно изражение на ококорените им спокойни очи оставя трайно впечатление. Сякаш вселенската мъдрост е отразена в тия очи. Те издават не само чистотата на крехката възраст, но и ум, просветлен от опита. Такива очи не се появяват на бял свят заедно с птицата — те са на възрастта на небето, което се отразява в тях. В гората няма друга подобна скъпоценност. Не се случва често на пътника да погледне в толкова чист извор. Но невежият и безразсъден ловец обикновено застрелва майката, а тия невинни душици остават на изгладнелите зверове и птици или пък бавно се сливат с разлагащите се листа, на които тъй много приличат. Чувал съм, че ако ги е мътила домашна кокошка, те, едва-що излюпени, се разбягвали още при първата тревога и тъй загивали, понеже отникъде не идвал сбиращият майчин зов. Ето какви бяха кокошките и пиленцата в моето стопанство.

Удивително е колко много същества живеят в гората диво и свободно, макар и скришом, и се прехранват в близост до градовете, без никой да подозира за тях освен ловците. Видрата например живее съвсем потайно. Тя достига дължина до четири фута, сиреч колкото малко момченце, без да я е зървало човешко око. Преди време в горичката зад къщи видях еноти и нощем още чувам ръмженето им. По пладне, като привършех земеделската си работа, обикновено отдъхвах на сянка за час-два — хапвах нещо и четях край едно изворче, даващо началото на блатото и на ручея, който се процежда под Бристърс Хил, на половин миля от нивата ми. Пътят нататък минаваше през множество тревисти падини, обрасли с млади смърчове, и извеждаше до голямата гора край блатото. Там, в сянката на един клонест бял бор, имаше уединено, сухо и уютно местенце. Бях си изкопал кладенче, от което можех да загребвам кристалночиста вода, без при това да я размътвам, та затова лятно време, когато водата в езерото се затопляше, ходех там почти всеки ден. Същото правеше и бекасината, която идваше с малките си да търси червеи из калта — летеше само на фут над тях, а те накуп подтичваха отдолу, но щом ме съзреше, тя оставяше пиленцата и започваше да кръжи над мен, като постепенно се приближаваше на четири-пет фута и се преструваше на ранена, за да отвлече вниманието ми и да спаси малките, които междувременно, подчинявайки се на майчината заповед, бяха поели в редичка през блатото, писукайки със слабите си тънички гласчета. Случваше се да чуя писукането на малките и без да виждам майката. Имаше и гургулици, накацали над извора или прелитащи от клон на клон по белия бор над главата ми; особено смела и любопитна бе рижата катерица, която се стрелкаше из най-ниските клони. Нужно е само дълго да седиш в някое красиво горско кътче, за да опознаеш един по един всичките му обитатели.

Наблюдавах и недотам мирни сцени. Веднъж, отправяйки се към купчината дърва или по-скоро дънери, която си бях натрупал, съзрях две едри мравки — едната червена, другата значително по-голяма, близо половин инч дълга, и черна, които се бяха вплели в свирепа схватка. Веднъж вкопчили се, те не се пускаха и неспирно си нанасяха удари, въргаляйки се из треските. Като се вгледах по-добре, с изненада открих, че сред треските се водят безчет такива сражения и че това не е duellum 269 269 Duellum (лат.) — дуел — Б.пр. , а bellum 270 270 Bellum (лат.) — война — Б.пр. , сиреч война между две мравешки племена — червените срещу черните, като в повечето случаи по две червени се биеха срещу една черна. Легионите на тия мирмидонци покриваха всички възвишения и падини около купчината дърва и земята бе дала в трупове и умиращи от двете армии. Това бе единствената битка, на която някога съм бил свидетел, единственото бойно поле, на което съм стъпвал в разгара на битката; кръвопролитно сражение — червените републиканци срещу черните империалисти. Навсякъде само смъртни схватки, но без какъвто и да било звук, който да доловя — никога хора не са се сражавали с такава самоотверженост. Загледах се в двойка здраво вплетени една в друга мравки в малка слънчева трапчинка сред треските: сега, по пладне, те бяха решени да се борят, додето слънцето или животът — угасне. Малкият червен боец бе стегнал противника си като в менгеме и въпреки неспирното търкаляне по бойното поле всячески се стремеше да прегризе едното му пипалце — с другото вече се бе справил; в същото време по-силният черен боец го тръшкаше насам-натам и като се вгледах по-добре, забелязах, че вече доста го е осакатил. Биеха се по-упорито и от булдози. Никой нямаше намерение да отстъпва. Явно бойният им девиз бе: „Победа или смърт!“ Междувременно иззад възвишението на тая трапчинка изпълзя една червена, очевидно превъзбудена мравка, която или бе надвила врага си, или още не бе участвала в сражението, по-скоро второто, тъй като бе невредима; навярно майката на тоя боец му бе заръчала да се върне с щит или върху щит 271 271 Плутарх, „Заръките на една спартанка“, XVI — Б.пр. . А може и да бе някой Ахил, който вече е заситил гнева си и сега идва да отмъсти за Патрокъл или пък да го спаси. Той отдалеч забеляза неравната битка — черните бяха поне два пъти по-едри от червените — и с бърза стъпка се отправи натам, като спря на половин инч от борещите се; щом удобният случай дойде, той се хвърли връз черния боец и съсредоточи усилията си върху десния му преден крайник, оставяйки врага да избира измежду собствените му крайници; така тримата се вплетоха до живот, сякаш скрепени от неведома сила, пред която бледнеят всякакви лепила и спойки. Сега вече не бих се учудил, ако на някоя по-големичка треска видех военния им оркестър, който свири националния химн, за да ободрява отпадналите и да утешава умиращите. Самият аз някак се напрегнах, сякаш гледах хора. Всъщност, като се позамислиш, разлика почти няма. Във всеки случай поне в историята на Конкорд, ако не и в цялата история на Америка, не е записано сражение, което дори за миг да може да се мери с това по численост на бойците, както и по проявен патриотизъм и геройство. По размерите на касапницата това бе същински Аустерлиц или Дрезден 272 272 Край Аустерлиц и Дрезден са станали най-кръвопролитните сражения на Наполеон — Б.пр. . Конкордската битка! Двама убити от страната на патриотите, а Лутър Бланчард — ранен! Тук всяка мравка бе един Бътрик 273 273 Лутър Бланчард и Джон Бътрик — предводители на американските патриоти в Конкордската битка — Б.пр. , зовящ: „Огън, за Бога, огън!“ — и хиляди споделиха съдбата на Дейвис и Хосмър 274 274 Воини, паднали в Конкордската битка — Б.пр. . Нямаше ни един наемник. Ни най-малко не се съмнявам, че също като предците ни тук се сражаваха за една идея, а не за премахването на трипенсовия данък върху чая 275 275 Данъкът върху чая (три пенса на фунт) станал една от формалните причини за Американската революция — Б.пр. , и че резултатите от тая битка ще бъдат тъй важни и паметни за двете страни, както тия от битката при Бънкър Хил.