Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Кой не е изпитвал неизразима и независеща от апетита наслада от някое ястие? Беше ми приятно да мисля, че силно развитата вкусова сетивност при мен довежда до умствени озарения, че се вдъхновявам през небцето си, че шепата боровинки, които съм изял на хълма, са подхранили духа ми. „Когато душата няма власт над себе си — казва Дзен Джоу, — човек гледа, но не вижда, слуша, но не чува, яде, но не познава вкуса на храната.“ 261 261 Конфуций, „Великото учение“ — „Коментар на философа Дзен“, гл. 7, 2 — Б.пр. Който усеща същинския вкус на храната, не може да бъде чревоугодник, а който не го усеща — не може да не бъде чревоугодник. Пуританите пристъпват към коричката черен хляб със същото настървение, с каквото градският съветник — към костенурката. Не храната, която влиза в устата 262 262 Матей, 15:11 — Б.пр. , а настървението, с което се поглъща, осквернява човека. Въпросът не е до количеството или качеството на храната, а до пристрастието към вкусовите удоволствия: защото в тия случаи това, което поглъщаме, не е предназначено да укрепва организма ни или да ни подбужда към духовен живот, а единствено за храна на червеите, които един ден ще се разполагат с нас. Ако ловецът обича блатни костенурки, мускусни плъхове и други подобни дивашки лакомства, то една изискана дама непременно развива вкус към желе от телешки джолан и към презокеански сардини — между двамата обаче няма разлика. Той се отправя към езерото, тя — към килера. Удивително е как всички ние — и те, и вие, и аз — можем да прекарваме тъй противно и скотски живота си в ядене и пиене.

Целият ни живот е поразително нравствен. Между добродетелта и порока няма и миг примирие. Доброто е единственото сигурно капиталовложение. В звуците на арфата, облитащи света, то е, което вечно ни разтърсва. Арфата е търговският пътник на Вселенската застрахователна компания, възхваляващ нейните условия, а нашите скромни добродетели са единствената ни вноска. Макар с течение на времето младежът да се превръща в равнодушен зрял човек, вселенските закони никога не са равнодушни, а завинаги са на страната на най-чувствителните. Вслушвайте се в полъха на вятъра, за да доловите упрека му — жалко за тоя, който е неспособен да го чуе. Достатъчно е само да подръпнем струната и да нарушим настройката, та прехваленият морал да проглуши слуха ни. Безброй стържещи звуци долавяме отдалеч като музика — каква по-прекрасна сатира на жалкия ни живот!

Колкото по-приспана е висшата ни същност, толкова по-силно усещаме животното в себе си. То е първично и чувствено и навярно е невъзможно да се отървем напълно от него подобно на червеите, които населяват телата ни дори когато сме живи и здрави. Вероятно можем да се отскубнем от него, но не и да променим природата му. Боя се да не би да се радва на свое собствено здраве, та макар и здрави, да не можем да се очистим от него. Оня ден намерих долна челюст от свиня със здрави зъби, които свидетелстваха, че има животинско здраве и сила, различни от духовните. Това същество се бе справяло в живота си по най-различни начини, само не и е въздържание и душевна чистота. „Разликата между човека и животното е съвсем незначителна казва Менций. — При обикновените хора тя бързо изчезва, докато висшите духом я съхраняват щателно.“ 263 263 Менций, „Произведения“, кн. IV „Лъ Лоу“, ч. II, гл. 19 — Б.пр. Кой знае какъв би бил животът ни, ако бяхме постигнали чистотата? Ако съществуваше мъдрец, който би ме научил как да постигна чистотата, веднага бих го потърсил. Властта над страстите и чувствените влечения на тялото, както и добродетелността според Ведите са задължителни за духовното въздигане до Бога. Духът е способен с времето да подчини и овладее всички органи и функции на тялото и да превърне най-грубата чувственост в чиста и свята любов. Когато загубим контрол над себе си, половата ни енергия се излива и ни петни, а когато сме овладени, тя ни дава сила и вдъхновение. Въздържанието е същинският разцвет на човека; Гениалност, Героизъм, Святост — това са все продукти на въздържанието. По пътя на въздържанието човек незабавно постига Бога. Навремени въздържанието ни възвисява, навремени чувствеността ни принизява. Блажен е тоя, у когото с всеки изминал ден животното умира и божествената същност се проявява. Но едва ли съществува човек, който да няма повод да се срамува заради завладелите го низши животински сили. Боя се, че всички ние сме богове или — по-скоро — полубогове само колкото фавните и сатирите, съчетаващи божественото и животинското, че сме подчинени на апетита си, че животът, който водим, в известен смисъл ни позори.