Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Не се нахвалихме, че сме родени в деветнадесети век и напредваме по-бързо от всяка друга нация. Но помислете колко малко се прави в нашия град за развитието на културата. Нямам желание да лаская съгражданите си, нито пък да бъда ласкан от тях, тъй като това не ще помогне никому. На нас ни трябва да ни подбутват, да ни ръгат напред като говеда, каквито сме всъщност. Разполагаме със сравнително прилична училищна система, предназначена за децата; но с изключение на мизерната зимна лектория и неотдавнашните жалки опити на щатската управа да основе библиотека, за нас самите липсва училище. Хвърляме неизмеримо повече средства за телесната си храна, отколкото за духовната. Крайно време е да създадем друг тип училище, та образованието ни да не секва, щом станем големи мъже и жени. Крайно време е градовете ни да се превърнат в университети, а жителите им на зряла възраст — в науколюбци, разполагащи с време (стига да са материално осигурени, разбира се) да се посветят на учение до края на живота си. Нима вовеки Светът ще се ограничава с един Париж или един Оксфорд? Не може ли да се издържат и обучават студенти и под небето на Конкорд? Толкова ли не можем да поканим някой Абелар да чете лекции в нашия град? Уви! Заети в изхранване на добитъка и поддържане на имуществото, тръгваме твърде късно на училище и получаваме плачевно образование. В нашата страна градът би трябвало в известен смисъл да поеме ролята на благородника в Европа. Да бъде покровител на изкуствата. Достатъчно е богат — нужни са му само достолепие и изисканост. Засега той изразходва огромни суми за неща, които се ценят от фермерите и търговците, но идеята да се дават пари за неща, смятани от по-интелигентните люде за далеч по-важни, минава за утопична. Конкорд е хвърлил седемнадесет хиляди долара за едно кметство — да благодарим на щастието или политиката, — но едва ли и за сто години ще изразходва толкова за живата мисъл, истинския бисер за тая мида. Ежегодно отделяните за зимната лектория сто двадесет и пет долара се влагат по-добре от която и да било равностойна сума, събирана в града ни. След като живеем в деветнадесети век, защо да не се възползваме от предимствата, които той ни дава? Защо животът ни да е във всяко отношение провинциален? Ако ще четем вестници, защо да не отхвърлим бостънските клюки и незабавно да се абонираме за най-добрия вестник в света, вместо да сърбаме попарата на „независимите семейни“ многотиражки или да хрупаме новоанглийските „Маслинови клонки“ 184 184 Бостънско списание, издавано от методистката църква — Б.пр. ? Нека получим отчетите на всички научни дружества и ние ще преценим доколко са сведущи. Защо да оставяме на „Харпър & Братя“ и „Рединг & С-ие“ да определят какво да четем? Както благородникът с изискан вкус се обгражда с всичко, което може да обогати културата му — гениалност, начетеност, остроумие, книги, картини, скулптури, музика, философски четива и прочие, — нека стори тъй и градът, а не да си остава с даскала, попа и клисаря, с енорийската библиотека и тримата избраници в градската управа, само защото предайте ни, първите заселници, някога са преодолявали с тяхна помощ тежки зими на обветрения бряг. Колективните действия са в съгласие с духа на нашето обществено устройство, поради което съм убеден, че при тия далеч по-благоприятни условия у нас разполагаме с повече средства от европейския благородник. Нова Англия има възможност да плати на мъдреците от цял свят, за да дойдат да я образоват, поемайки всичките им разноски, и тъй да скъса с всякакъв провинциализъм. Ето как ще създадем нужното ни училище от НОВ ТИП. Нека наместо с благородници се сдобием с благородни градове. Нека задминем някой и друг брод и пообиколим, ако се налага, но да хвърлим поне един мост над тъмната бездна от невежество, която ни обгражда.

Но ограничим ли се само с книгите, било най-подбраните и класически, с писаното слово на няколко езика, които сами по себе си не са нищо повече от диалекти, местни наречия, рискуваме да забравим езика, на който говорят без всякакви метафори предметите и явленията — единствения богат и всеобщ език. Публикува се много, но малко от него се възпроизвежда. Лъчите, проникващи през щорите, веднага изчезват от съзнанието, щом щорите се вдигнат. Никое занятие или наука не може да измести необходимостта постоянно да бодърстваме. Какво са историята, философията, поезията, та дори и най-доброто от тях, какво представлява най-отбраното общество, какво е най-прекрасно устроеният живот в сравнение с умението да съзираш отвъд видимото? Читател ли да бъдеш, сиреч най-обикновен учащ се, или зрящ? Разгадай съдбата си, узнай какво има пред теб и тъй пристъпи в бъдното.