Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Хубавите книги не ги четат дори и ония, които минават за добри читатели. Да вземем нашия Конкорд: докъде се простира културата му? В тоя град почти липсва вкусът към хубавите книги дори от англоезичната литература, чието слово е разбираемо за всички. Самите колежански възпитаници, минаващи за широко образовани люде, тук, че и в цялата страна, нямат никаква представа от английските класици, а колкото до записите на човешката мъдрост — античната класика и светите писания, — достъпни за всички, желаещи да ги научат, никъде по света усилията, насочени към изучаването им, не са тъй нищожни. Знам един дървар на средна възраст, който чете френски вестници, но не, както сам казва, заради новините, които изобщо не го интересуват, а „да си поддържал езика“, понеже е родом от Канада; Когато го попитах кое смята за най-доброто, което би могъл да върши на тоя свят, той отвърна, че е това, както и да поддържа и да обогатява английския си. Същото правят или поне се стремят да правят колежанските възпитаници, като за целта прибягват до английски вестници. Ако човек току-що е затворил някоя от най-хубавите английски книги, колцина са тия, с които би могъл да поговори за нея? Не дай Боже, пък да е прочел в оригинал някой от гръцките или римските класици, чиято слава достига дори и до тъй наречените безпросветни, изобщо няма да се намери с кого да поговори и ще трябва да таи в себе си прочетеното. Всъщност в нашите колежи няма ни един професор, който редом с езиковите трудности да е преодолял и трудностите на мисълта, и мировъзрението на някой от древните поети, та да изпитва желание да общува с буден, геройски проникновен читател. А що се отнася до светите писания, сиреч библиите на човечеството, кой в тоя град ще ми каже поне заглавията им? Повечето хора нямат понятие, че и други народи освен евреите са имали свети писания. Няма човек, който не би се отбил от пътя си, види ли сребърен грош; а това са златни слова, изречени от най-мъдрите люде на древността, в чиято стойност са ни убедили мъдреците от всички последвали епохи: нашият читателски опит обаче се изчерпва с букварите, учебниците и христоматиите, а завършим ли училище — с „Малка читанка“ и сборници с разказчета, подходящи за момченца и току-що ограмотени; затова у нас четене, разговори и мислене са на твърде ниско равнище, подобаващо единствено за пигмеи и недоносчета.

Стремя се да опозная по-мъдри люде от тия, които ражда земята на родния ни Конкорд, люде, чиито имена едва ли изобщо са познати тук. Как бих могъл да чуя за Платон и никога да не прочета книгата му? Все едно да ми е съгражданин и никога да не съм го виждал; или съсед, когото изобщо не съм чувал да говори, камо ли да се замисля над мъдростта на думите му. Какво обаче е действителното положение? Платоновите „Диалози“, побрали цялото му безсмъртие, си лежат по полиците и никой не се сеща да посегне към тях. Ние сме необразовани, нищи, безпросветни — признавам, че в това отношение не правя съществена разлика между безпросветността на съгражданите си, които изобщо не могат да четат, и безпросветността на ония, които могат да четат единствено предназначеното за деца и слабоумни. А би трябвало да се мерим по най-достойните от древността, като за целта първо опознаем достойнствата им. Ние сме мекушава пасмина, чийто интелектуален ръст незабележимо надвишава вестникарските колони.

Не всички книги са глупави като читателите си. Навярно има думи, предназначени да докоснат самата ни същност, така че ако умеехме наистина да ги чуваме и разбираме, биха били по-благотворни за нас от утринта или пролетта и сигурно биха ни дали нов поглед върху нещата. Колко хора само са открили нова ера в живота си след прочитането на някоя книга! Вероятно за всеки от нас съществува книга, която да разреши измъчващите го загадки и да го изправи пред нови. Неизразимото в момента може да се окаже вече изразено. Въпросите, които днес ни тормозят, смущават, объркват, са стояли и пред мъдреците от миналото — всички до един — и те са им отговаряш съобразно с възможностите си посредством словата и живота си. Нещо повече, с мъдрост ще се научим на свободомислие. Самотният ратай от някоя ферма в околностите на Конкорд, родил се изново 183 183 Йоан, 3:3 — Б.пр. и получил озарение свише, обрекъл се уж в името на вярата на тихо уединение и людска недосегаемост, може да вземе това за невярно; Зороастър обаче, когато преди хилядолетия преминал по същия път и също тъй бил озарен, разбрал, бидейки мъдрец, че подобни преживявания са общовалидни, поради което започнал да поставя себе си и ближните си на равна нога и дори се предполага, че е открил и въвел почитта между хората. Започне ли смирено общуване със Зороастър и — посредством разкрепостяващото въздействие на всички свободомислещи — със самия Иисус Христос, нашият ратай непременно ще прати по дяволите „светата църква“.