Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Времето — това е реката, в която мятам въдицата си. Навеждам се и пия, но отпивайки, виждам пясъчното й дъно и разбирам колко е плитка. Тая плитка речица си тече, но вечността остава. Ще ми се да пия от дълбините, да мятам въдицата си в небето, чието дъно е застлано със ситните камъчета на звездите. Изобщо не зная да броя. Не зная дори първата буква от азбуката. Винаги съм съжалявал, че не съм толкова мъдър, колкото в деня, в който съм се родил. Разумът е секира, която съсича съкровената същност на нещата. Не желая ръцете ми да са заети повече от необходимото. Главата ми служи и за ръце, и за нозе. Чувствам, че най-доброто от мен е съсредоточено в нея. Инстинктът ми подсказва, че главата ми е орган за ровене, подобно на зурлата и предните лапи у някои животни, и с нейна помощ ще съумея да си изровя тунел през тия хълмове. Убеден съм, че златната жила е някъде наблизо, понеже лесковата пръчка помръдва 177 177 Според поверието цепнатата лескова пръчка помагала да се открие вода — наклонена надолу, тя помръдвала там, където трябвало да се копае — Б.пр. и се разнасят нежни ухания: започвам да копая тук.

При малко по-обмислен избор на призвание навярно хората до един щяха да станат учени и изследователи, тъй като е наистина интересно да вникнеш в собствената си природа и съдба. Трупайки имущество за себе си и за потомството, създавайки семейство или държава, та дори увенчавайки се със слава, ние сме смъртни; посвещавайки се на истината обаче, ставаме безсмъртни и няма защо да се боим от промени и случайности. Още първият египетски или индийски мъдрец е повдигнал края на покрова от статуята на божеството и оттогава потрепващата плащаница не се е спускала, тъй че взорът ми открива все същото омайно великолепие, понеже някога аз се проявих в мъдреца, та бе толкова дръзновен, а днес той се проявява в мен и възкресява видението. Прах не полепва по тая плащаница, времето е спряло, откак божеството се е разкрило пред погледа. Времето на истинското съвършенство не е нито минало, нито сегашно, нито бъдеще.

Жилището ми бе повече от всякакъв университет благодатно не само за размисъл, но и за сериозно четене, и макар да не попадах в периметъра на местната книгозаемна служба, повече от всякога се намирах под влиянието на ония кръстосващи света книги, чиито редове първоначално са били изписани на дървесна кора, а сега само от време на време се изписват на хартия. Както е казал поетът Мир Камар Удин Маст: „Седнал, да тичам в пространството на духовния свят — помагали са ми книгите. Да ме замайва едничка чаша вино — познавал съм тая наслада, изпивайки нектара на езотеричните учения.“ Цяло лято държах на писалището си Омировата „Илиада“, макар рядко да я разлиствах. Непрестанният физически труд — трябваше да завърша къщата си и заедно с това да прекопавам боба — изключваше по-дълготрайни умствени занимания. Поддържаше ме мисълта, че после ще се отдам на четене. В почивките от работата прочетох две-три тънки книжки за пътешествия, додето не се засрамих от подобно убиване на времето и не си зададох въпроса къде живея АЗ САМИЯТ.

Ученият може да чете Омир или Есхил на старогръцки без страх, че ще го обвинят в претенциозно времеразточителство, тъй като се предполага, че в известна степен той подражава на героите им, та посвещава утринните си часове на страниците им. Героичните книги, макар и преведени на родния ни език, за нас ще си останат написани на мъртъв език от мъртви времена, та ще трябва неуморно да дирим скрития смисъл на всяка дума и ред, разширявайки го извън пределите на обичайната употреба с цялата мъдрост, смелост и щедрост, на които сме способни. Съвременният евтин и плодовит печат с всичките му преводни издания не е направил почти нищо, за да ни приближи към героичните писатели от античността. Те ни се струват все тъй далечни, а шрифтът, на който ги печатат, все тъй рядък и необичаен. Заслужава да отделиш дни и драгоценни часове от младостта си, за да научиш поне малко думи от някой древен език 178 178 Торо е знаел гръцки и латински по-добре от когото и да било от американските трансценденталисти и е превел много от класиците на съвременен английски — Б.пр. , които да те издигнат над уличната баналност и постоянно да те подбуждат към размисъл. Съвсем не е безполезно, че фермерът е запомнил и си повтаря няколкото латински думи, които навремето е чул. Хората понякога си въобразяват, че изучаването на класиците най-накрая ще отстъпи пред по-модерни и практически приложими дисциплини; но будните умове ще изучават класиците винаги, на какъвто и език да са писали и колкото и да са древни. Защото какво е класиката, ако не запис на най-възвишените мисли на човечеството? Класиците са единствените оцелели оракули и могат да дадат такива отговори на най-наболелите днешни въпроси, каквито никога не са били давани в Делфи и Додона.