Отидох в гората, защото исках да живея по своя воля, да виждам само същината на живота и да се опитам да извлека всичко от нея, та когато удари часът ми, да не се окаже, че изобщо не съм живял. Не исках да живея противно на живота — той е тъй драгоценен, не исках и да залинявам в примирено съществувание, доколкото не бе наложително. Исках да навляза в дълбините на живота и да изсмуча соковете му, да заживея пълнокръвно, по спартански, та да разбия на пух и прах всичко, което му е противно, с широк откос да го окастря до основи, да го притисна в ъгъл и да го сведа до най-простите му градива: ако се окаже низък, да обера цялата му първозданна низост и да я оповестя на света, а окаже ли се възвишен, да съм го познал от собствен опит и да мога вярно да го опиша подир, защото според мен повечето хора тънат в странна неяснота относно живота — доколко е царство дяволско или господне — и някак прибързано са заключили, че най-важното за човека на тоя свят е „да слави господа бога и вечно да му благодари“ 166 166 Из „Новоанглийски часослов“ — Б.пр.
.
Открай време животът ни е жалък, мравешки, макар в мита да се казва, че отдавна сме се превърнали в хора 167 167 Когато според преданието мор унищожил жителите на Египет, цар Еаи помолил Зевс да засели града отново, като превърне мравките в хора — Б.пр.
; бием се с жерави като същински пигмеи 168 168 За битка на пигмеи с жерави се споменава в „Илиада“, кн. III — Б.пр.
, трупаме грешка след грешка и кръпка връз кръпка, а върховните ни добродетели се подклаждат от незначителни и лесно отстраними злочестини, животът ни се прахосва в дреболии. За честния човек е предостатъчно да знае да брои на пръсти, най-много да си помогне и с десетте пръста на нозете. Простота, простота и пак простота! Вършете по две-три неща, а не по сто, че и по хиляда едновременно; вместо до милион бройте до десет, та всичките ви сметки да се побират на дланта. Това разбунено море — цивилизацията — е тъй помръкнало от облаци, раздирано от бури, насечено от плитчини и всевъзможни рифове, че решен ли е да не потъне и да достигне своя пристан, човек трябва да е отличен навигатор, да се ориентира без помощта на звездите. Опростявайте, постоянно опростявайте! Наместо три пъти на ден яжте по веднъж, щом се налага; наместо със сто различни блюда задоволявайте се с пет, и намалете съответно всичко останало. Животът ни напомня германската конфедерация, съставена от множество държавици с постоянно менящи се граници 169 169 До 1871 г. Конфедерацията на германските княжества постоянно променяла своите граници — Б.пр.
, поради което един германец не би могъл да каже в кой момент докъде се простират пределите й. Самата ни нация с целия й тъй наречен сериозен напредък — който впрочем е съвсем повърхностен и несериозен, — задръстена с мебели, заклещена в собствените си капани, развратена от разкош и безмерно прахосничество, представлява — също като милионите изграждащи я семейства — тъй занемарена и непохватно скроена общност, че може да се спаси единствено посредством устойчива икономика, от спартанска по-спартанска простота на живота и облагородяване на стремежите. Животът ни тече прекалено бързо. Хората си въобразяват, че най-важното е нацията да развива търговия, да изнася лед, да разполага с телеграф, да достига тридесет мили в час, а не мислят доколко тях самите това ги засяга, не са решили като маймуни ли да живеят, или като хора. Ако престанем да дяламе траверси, да ковем релси, да отдаваме на труд дните и нощите си и се помъчим да изковем живота си, кой тогава ще прокарва железопътни линии? А не се ли прокарват железопътни линии, как ще стигаме навреме небето 170 170 Вж. бел. 32 към „Стопанство“.
? Но ако си стоим вкъщи, погълнати от заниманията си, кой изобщо ще има нужда от железопътни линии? Не ние пътуваме по релсите, а те пътуват по нас. Замисляли ли сте се някога какво представляват траверсите, подложени под релсите? Всяка от тях е човек, ирландец или янки. Релсите лежат отгоре им, пясък ги покрива, вагоните плавно се движат върху им. Но те спят 171 171 Игра на думи: „sleeper“ означава „траверса“ и „спящ човек“ — Б.пр
дълбоко, уверявам ви. С годините железопътните линии стават все повече и повече, тъй че, ако някои хора имат удоволствието да пътуват по релси, други пък имат злочестината да се пътува отгоре им. А случи ли се да бъде прегазен някой надигнал се сомнамбул — някоя излишна или накриво поставена траверса, — веднага спират влака и вдигат такава врява, сякаш станалото е изключение. С радост узнах, че на всеки пет мили има работници, които се грижат траверсите да не помръдват от местата си, тоест един ден те могат да се пробудят.
Читать дальше