Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Промених и мястото, и времето, приближих се до ония части от Вселената и до ония периоди от историята, които най-силно ме привличаха. Жилището ми бе тъй отдалечено, както небесните тела, наблюдавани нощем от астрономите. Навикнали сме да си представяме прекрасните, въжделени места в отстоящи на светлинни години от нас космически пространства, отвъд съзвездието Касиопея, далеч от всякакъв шум и неуредици. А ето че моята къща се намираше в такова усамотено, чисто и неосквернено местенце, и то тук, на Земята. Ако си струва човек да заживее в близост до Плеядите и Хиадите, до Алдебаран или Алтар, то аз вече живеех там, сиреч същото огромно разстояние ме делеше от живота, който бях изоставил, та смален и блещукащ със звездни искри, се откривах пред взора на най-близкия съсед само в безлунни нощи. Ето какво бе кътчето от Всемира, което обитавах:

А какво да кажем за овчаря, чиито стада достигат по-високи пасбища от мислите му?

Всеки ден започваше като жизнерадостна покана да сведа живота си до простотата и непорочността на Природата. Бях тъй верен служител на Аврора, както някога древните гърци. Ставах рано и се изкъпвах в езерото — това бе свещенодействие, едно от най-важните ми занимания. Казват, че над ваната на император Чин Тан било изписано с йероглифи: „Обновявай се всекидневно — отново и отново, постоянно.“ 164 164 Конфуций, „Великото учение“ — „Коментар на философа Дзан“ гл. 1, 1 — Б.пр. Много добре разбирам защо. Утринта възвръща героичните времена. Слабото жужене на комара, кръжащ невидим и недосегаем из стаята, ми въздействаше като тържествен тромпет на зазоряване 165 165 По Фелиша Хеманс, „Слизането на пилигримите предци в Нова Англия“ — Б.пр. . Бе същински Омиров реквием, една „Илиада“ и една „Одисея“ във въздуха, възпяваща гнева и странстванията на своя творец. В това жужене, нагледно, макар и преходно свидетелство за неизчерпаемата мощ и плодовитост на Вселената, имаше нещо космическо. Утринта — най-съществената част на деня, — това е часът на пробуждането. Тогава сме най-трудно податливи на дрямка и поне за час се съживява оная страна на съществото ни, която през всичкото останало време спи. Какво да очакваме от ден — ако това изобщо може да се нарече ден, — в който сме били пробудени не от Духа си, а от разтърсването на слугата, не от собствената си новопридобита сила и вътрешния си подтик сред звуците на небесна музика и изпълващ въздуха божествен аромат, а от фабричната сирена, и не за по-възвишен живот от тоя, който, заспивайки, сме оставили, та и мракът да даде плод и да бъде не по-малко благодатен от светлината? Който не вярва, че всеки ден носи по-ранно, по-свято и по-неосквернено утро, той се е отчаял от живота и върви по нанадолен и чезнещ в мрака път. От краткотрайното замиране на телесния живот в съня човешката душа — по-скоро съставките й — се възстановява всекидневно, а Духът обновява стремлението си към колкото се може по-достоен живот. Бих казал, че всичко значимо на тоя свят се случва в утринните часове, в атмосферата на утрото. Във „Ведите“ пише: „Всички дарби се разбуждат с утрото.“ Поезията и изобразителните изкуства, както и най-благородните и значими човешки дела, са все свързани с часа на зазоряването. Всички поети и герои са като Мемнон синове на Аврора и пеят своите песни при изгрев-слънце. За тоя, чиято гъвкава и мощна мисъл се движи заедно със слънцето, денят се превръща в нескончаема утрин. Какво казват часовниците, хората или техните действия, е без всякакво значение. Утрин е, когато аз се събуждам, и всичко в мен е зора. Нравственото усъвършенстване е усилие да отхвърлиш съня. Щяха ли хората да правят тъй печално равносметка за изминалия ден, ако не бяха го проспали? Та те не са дотам зле със смятането. Не ги ли налягаше дрямката, все щяха да постигнат нещо. Но людете са разбудени колкото за физически труд; на милион се пада един-единствен човек, буден за ползотворна умствена работа, а за поетически, сиреч възвишен живот — един-единствен на сто милиона. Да бъдеш буден, означава да бъдеш жив. Досега не съм срещал напълно разбуден човек. Как ли бих го погледнал в очите?

Трябва да се научим да се будим и бодърстваме без външна помощ, а по силата на едно непрестанно очакване на зората, което не ни напуска и в най-дълбок сън. Не зная нищо по-обнадеждаващо от безспорната способност на човека да възвиси живота си посредством съзнателно усилие. Не е малко да можеш да нарисуваш картина или да изваеш статуя, сиреч да създадеш нещо красиво, но несравнимо по-важно е да изрисуваш и изваеш средата, в която живееш, а това е въпрос на морал. Да придадеш красота на деня — ето най-възвишеното изкуство. Всеки човек е призван да устрои живота си до най-незначителната подробност тъй, че да бъде достоен за най-критични равносметки и прозрения. Не ни ли достигнат оскъдните сведения, с които разполагаме, оракулите ще ни напътят как да го сторим.