Артуро Перес-Реверте - Кралицата на Юга

И двамата попушиха известно време, без да се поглеждат. Нейната цигара беше почти свършила.

— Защо си се забъркала в това?

Дръпна за последен път от огънчето между пръстите си. После пусна угарката и я стъпка внимателно. Разбирате ли, отвърна тя, само за да оправя стари сметки. Сметки, повтори другият. После отново всмукна от хаванската пура и сподели мнението си: по-добре е тези сметки да си останат така, както са. Няма начин, каза Тереса, ако не ти дават да спиш спокойно.

— Ти не печелиш нищо — изтъкна дон Епифанио.

— Какво печеля си е моя работа.

В продължение на няколко мига слушаха пукота на свещите на олтара. Също и поривите на вятъра, който шибаше покрива на параклиса. Навън продължаваха да проблясват синьото и червеното на светлините от колата на федералните.

— Защо искаш да ме прецакаш?… Това всъщност означава да оправиш играта на моите противници.

Беше подбрал добър тон, призна пред себе си тя. Говореше почти с обич. Думите му не съдържаха упрек, а по-скоро болезнен въпрос. Предаденият кръстник. Нараненото приятелство. Никога не съм го имала за лош човек, помисли си тя. Често беше искрен и навярно продължава да е такъв.

— Не зная кои са противниците ви, нито пък ме интересува — отговори. — Вие накарахте да убият Гуеро. И Чино. Също и Бренда, и децата.

Щом ставаше дума за обич, нейната бе насочена натам. Дон Епифанио погледна огънчето на пурата и свъси вежди.

— Не зная какво са ти разказали. Във всеки случай, това е Синалоа… Ти си от тук и знаеш какви са правилата.

Правилата, изрече бавно Тереса, включват оправянето на сметки с този, който ти е длъжник. Замълча и чу дишането на мъжа, съсредоточен в думите й. А по-късно сте искали, добави тя, да убият и мен.

— Това е лъжа — дон Епифанио изглеждаше възмутен. — Ти беше тук, с мен. Защитих живота ти… Помогнах ти да избягаш.

— Говоря за по-късно. Когато се разкаяхте.

В нашия свят, аргументира се мъжът след кратък размисъл, отношенията са сложни. След като каза това, я загледа като човек, който очаква ефекта от успокоително. Във всеки случай, добави накрая, бих разбрал, ако искаш компенсации. Ти си момиче от Синалоа и аз уважавам това. Но да се замесваш с гринговците и пъзльовците, които искат да ме извадят от правителството…

— Вие не знаете с кого, по дяволите, се замесвам.

Каза го мрачно, с твърдост, която накара другия да замълчи замислено, с хаванската пура в уста и очи, притворени заради дима. Отблясъците от улицата го осветяваха ту в червени, ту в сини сенки.

— Кажи ми само едно. В нощта, когато се видяхме, ти беше чела бележника, нали?… Знаеше за Гуеро Давила… Въпреки това аз не си дадох сметка. Измами ме.

— Ставаше дума за живота ми.

— И защо да разравяме тези стари неща?

— Защото до сега не знаех, че вие сте поискали услуга от Батман Гуемес. А Гуеро беше моят мъж.

— Беше мръсно копеле от ДЕА.

— Може да е бил мръсно копеле и агент на ДЕА, но беше моят мъж.

Чу го да сподавя една планинска ругатня, докато се надигаше. Снажната му фигура сякаш изпълни малкото пространство на параклиса.

— Слушай — той погледна към статуята на Малверде, все едно призоваваше светеца покровител на наркотрафикантите за свидетел. — Аз винаги съм се държал добре. Бях кръстник и на двама ви. Ценях Гуеро, уважавах и теб. Той ме предаде и въпреки това аз спасих хубавичката ти кожа… Другото дойде много по-късно, когато твоят и моят живот поеха по различни пътища… Сега е минало време, вън съм от тази работа. Стар съм, имам дори внуци. Добре се справям с политиката, а в Сената ще имам възможност да върша нови неща. Това включва изгоди за Синалоа… Какво ще спечелиш, като ми навредиш? Да помогнеш на тези гринговци, които консумират половината от дрогата на света, докато решават кога наркобосът е добър и кога е лош, както им отърва? На тези, които зареждаха с наркотици антикомунистическите отряди във Виетнам, а после дойдоха да искат дрога от нас, мексиканците, за да плащат оръжието на контрите в Никарагуа?… Чуй, Тересита: тези, които те използват днес, ми помогнаха да спечеля купища долари с „Нортеня де Авиасион“, помогнаха ми още и да ги изпера в Панама… Кажи какво ти предлагат сега тия копелета… Имунитет?… Пари?

— Не става дума нито за едното, нито за другото. По-сложно е. По-трудно за обяснение.

Епифанио Варгас се беше обърнал отново да я погледне. Така, както бе застанал прав до олтара, светлината на свещите страшно състаряваше чертите му.