Артуро Перес-Реверте - Кралицата на Юга

— Аз не моля за нищо, полковник — каза тя на военния. — Само ви съобщавам, че имам намерение да изляза този следобед оттук за час и половина. Имам среща в града… Вие можете да вземете предохранителни мерки или да не го направите.

Ледесма клатеше безпомощно глава.

— Федералните закони ми забраняват да движа войска из града. С хората, които държа отвън, вече сме на ръба на допустимото.

— А от своя страна гражданската власт… — подхвана Гавирия.

Тереса угаси цигарата в пепелника, така яростно, че се опари между ноктите.

— Вие, адвокате, не се тревожете. Ни най-малко. Ще изпълня задължението си към гражданската власт утре, както е предвидено, в точно определения час.

— Би трябвало да се вземе под внимание, че в правно отношение…

— Вижте. Хотел „Сан Маркос“ е тъпкан с адвокати, които ми струват цяло състояние — кимна към телефона — … на колко искате да се обадя?

— Може да е капан — възпротиви се полковникът.

— Да му се не види. Не думайте.

Ледесма прокара ръка по главата си. После направи няколко крачки из стаята, следен от изпълнените с тревога очи на Гавирия.

— Ще трябва да се допитам до началниците си.

— Допитайте се до когото искате — каза Тереса. — Но едно трябва да ви е ясно: ако не ме оставите да отида на срещата, ще го изтълкувам като задържане въпреки поетите от правителството ангажименти. А това разваля споразумението… И ви напомням, че в Мексико няма повдигнати обвинения срещу мен.

Полковникът я загледа втренчено. Хапеше устните си, сякаш някоя кожичка го дразнеше. Понечи да тръгне към вратата, но се спря по средата.

— Какво печелите, като рискувате по този начин?

Очевидно наистина искаше да разбере. Тереса изпъна кръстосаните си крака и приглади с ръце гънките на черния плат.

— Какво печеля или губя — отвърна тя — си е моя работа и не засяга вас.

После замълча. След миг чу как военният въздъхна хрипливо. После отново размени поглед с Гавирия.

— Ще помоля за инструкции — рече полковникът.

— Аз също — отбеляза чиновникът.

— Хайде. Искайте, каквото трябва да искате. Аз от своя страна настоявам една кола да ме чака пред вратата точно в седем часа. С това момче — посочи тя към Поте Галвес — вътре, добре въоръжено… Какво има около нея или над нея, полковник, си е ваша работа.

Каза го, като през цялото време гледаше Ледесма. Този път, прецени тя, мога да си позволя да се усмихна малко. Много се впечатляват, когато една жена се усмихва, докато им извива ръцете. Какво става, кученцето ми. За голям мъжкар ли се имаш?

Перата на чистачките метяха монотонно, дъждът чаткаше по покрива на колата като градушка. Когато федералният агент, който шофираше, зави наляво и подкара по булевард „Инсурхентес“, Поте Галвес, седнал на мястото до шофьора, погледна на едната и на другата страна и сложи ръце на автомата, който лежеше на коленете му. В единия джоб на якето си носеше радиостанция, включена на честотата на радиопредавателя на „Събърбън“-а и Тереса слушаше от мястото си на задната седалка гласовете на агентите и военните, участващи в операцията. Обект Едно и Обект Две, казваха те. Обект Едно беше тя. А с Обект Две щеше да се срещне съвсем скоро.

Беше ден, но сивото небе тъмнееше над улиците и някои магазини бяха включили осветлението. Дъждът умножаваше отблясъците от светлините на малкия конвой. „Събърбън“-ът и ескортът му — два додж Рама на федералните и три камионетки „Лобо“, пълни с войници, въоръжени с картечници — вдигаха водни струи сред кафеникавия порой, който изпълваше улиците и препускаше към Тамасула, преляла от корита и канали. Далеч в небето се виждаше черна ивица, очертаваща най-високите сгради на булеварда, а отдолу друга — червена, която сякаш се огъваше под тежестта на черната.

— Втори ешелон, шефке — каза Поте Галвес.

Чу се изщракване, докато той зареждаше автомата. Стрелецът погледна неспокойно, крадешком, към шофьора. Когато задминаваха, без да намаляват скоростта, Тереса видя, че ставаше дума за военен конвой. Войниците, с бойни каски, със заредени пушки R15 и М16 бяха принудили две полицейски коли да паркират встрани и наблюдаваха открито представителите на съдебната власт, намиращи се вътре. Очевидно полковник Ледесма не се предоверяваше. Освен това, след внимателно проучване на закона, забраняващ движението на войска из града, беше открил начин да прехвърли ръба на допустимото — в крайна сметка естественото състояние на един военен винаги граничи с готовност за обсада. Тереса забеляза още военни и федерални агенти, разположени под дърветата, разделящи двете посоки на движение на булеварда, и пътни полицаи, които отклоняваха колите към други улици. Точно там, между железопътните релси и големия циментов мастодонт на сградата на Държавната администрация, се намираше параклисът на свети Малверде. Изглеждаше по-малък, отколкото тя си го спомняше отпреди дванадесет години.