Артуро Перес-Реверте - Кралицата на Юга

Тереса стоеше до прозореца на малък хол на горния етаж и съзерцаваше гледката, въпреки че полковник Едгар Ледесма, заместник-командващ на Девета военна зона, я съветваше да не го прави. Всеки прозорец, беше казал той, гледайки я с очите си на хладнокръвен и опитен боец, е шанс за платения стрелец. А вие, госпожо, не сте дошли, за да му предоставяте сгодни случаи. Полковник Ледесма беше приятен човек, коректен, който носеше с достойнство петдесетте си години, с униформа и ниско остригана коса, сякаш беше млад войник. Но на нея й беше дошло до гуша от вида на долния етаж, от хола с мебели „Конкордия“ от изкуствени плоскости, имитиращи дърво, и ужасни картини по стените, от прозорците и верандата, от които се виждаше малка част от градината и празния басейн. Правителството беше иззело къщата от наркобос, излежаващ присъда в Пуенте Гранде. От горе в далечината можеше да отгатне Кулиакан, възстановявайки образа по памет. Виждаше също един от федералните агенти, натоварени да охраняват долното помещение: мъж с непромокаема дреха, издута от предпазната жилетка, с шапка и пушка. С R15 в ръцете, той пушеше, скрит от дъжда, облегнал гръб на едно мангово дърво. Доста по-далеч, зад оградата на входа към улица „Генерал Анайа“, се различаваха силуетите на военна камионетка и зелените униформи на двама войници, които стояха на пост заедно със специалните части. Такова е споразумението, беше я осведомил полковник Ледесма преди четири дни, когато чартърен „Лиърджет“, който я отвеждаше в Маями — с единствено кацане в Мадрид, защото ДЕА не препоръчваше междинно кацане на мексиканска територия, — се приземи на летището в Кулиакан. Деветата Зона отговаряше за общата сигурност, федералните се нагърбваха с охраната отблизо. Извън операцията оставаха пътната и съдебната полиция, тъй като се смяташе, че при тях изтичането на информацията е по-лесно и поради добре известния факт, че някои от тях действаха като наемни убийци при нечистите дела на наркобосовете. Федералните агенти също бяха достъпни срещу няколко пачки долари. Затова пък се твърдеше, че елитните части, предназначени за тази операция, докарани от федерален окръг Мексико (в тях бе забранено включването на агенти с евентуални контакти в Синалоа) са доказали неподкупността и ефикасността си. Що се отнася до военните, и те не бяха вода ненапита, но дисциплината и организацията ги правеха по-скъпи. По-трудни за купуване, а също и по-уважавани. Дори когато извършваха конфискации в планината, селяните приемаха, че си вършат работата и не се разправяха. Самият полковник Ледесма имаше слава на твърд и неподкупен човек. А и наркотрафикантите бяха убили сина му, старши лейтенант. Това помагаше много.

— Би трябвало да се махнете оттам, шефке. Стоите на течение.

— Дявол да го вземе, Пинто — усмихна се тя на стрелеца. — Не се занасяй.

Беше нещо като странен сън, сякаш присъстваше на поредица от ситуации, които не се случваха на нея. Последните две седмици се редяха в паметта й като низ от строго обособени части. Нощта на последната операция. Тео Алхарафе, осъзнал липсата на бъдеще за себе си в сенките на каютата. Ектор Тапиа и Уили Ранхел, които я зяпаха изумени в един апартамент на хотел „Пуенте Романо“, докато излагаше решението и изискванията си: Кулиакан вместо федерален окръг Мексико — нещата да се правят както трябва или изобщо да не се правят. Подписване на поверителни документи с гаранции от двете страни, в присъствието на посланика на САЩ в Мадрид, на висш служител от испанското Министерство на правосъдието и на друг от Министерство на външните работи. А после, когато бе изгорила всички мостове зад гърба си, дългият полет над Атлантически океан, с технически наложително междинно кацане на писта в Маями. „Лиърджет“-ът, заобиколен от полицаи, лицето на Поте Галвес, което оставаше непроницаемо всеки път, когато погледите им се кръстосваха. Ще искат да ви убият през цялото време, предупреди Уили Ранхел. Вас, телохранителя ви и всеки, който диша наоколо. Така че опитайте да се пазите. Ранхел я придружи до Маями, като подготви всичко необходимо. Инструктира я относно това, което се очакваше от нея и това, което тя можеше да очаква. По-сетнешният момент — ако имаше такъв, — включваше тяхното съдействие през следващите пет години, за да може тя да се установи, където пожелае: Америка или Европа, нова самоличност, в това число американски паспорт, защита от страна на официалните власти или да бъде оставена да се оправя сама, ако предпочита. Когато тя отвърна, че по-сетнешните развития са си само нейна работа, благодаря все пак, мъжът се потърка по носа, сякаш поемаше грижата за това. В крайна сметка ДЕА изчисляваше, че Тереса Мендоса се е подсигурила с капитал, в швейцарски банки и в банка на Карибите, в размер между петдесет и сто милиона долара.