Артуро Перес-Реверте - Кралицата на Юга

Света Богородице. Мили Боже. Малкият параклис на Малверде беше тъмен. Само един фенер проблясваше над вратата, отворена по всяко време на денонощието, а през прозорците се процеждаше червеникавата светлина на няколкото запалени пред олтара свещи. От дълго време Тереса стоеше неподвижна в тъмнината, скрита до оградата, разделяща пустата улица „Инсурхентес“ от железопътната линия и канала. Опитваше се да се моли и не можеше. Други неща занимаваха ума й. Много време й бе необходимо, за да се реши да се обади по телефона. Претегляше възможностите. После вървя дотам, като наблюдаваше много предпазливо околностите. Сега чакаше. Криеше огънчето на цигарата в шепата си. Половин час, беше казал дон Епифанио Варгас. Тереса не носеше часовник и й беше невъзможно да прецени колко време е минало. Почувства празнина в корема си и понечи да загаси бързо цигарата. В този момент една полицейска кола мина бавно, в посока към булевард „Сапата“. Тъмни силуети на двама патрулиращи на предните седалки, лицето вляво, мярнато за миг, едва-едва огрято от светлината на параклиса. Тереса се дръпна назад, за да се скрие на по-тъмно. Не само защото беше извън закона. В Синалоа, както и в останалата част на Мексико да се сблъскаш със закона понякога означаваше да се напъхаш в устата на вълка — от патрулиращия полицай — стремящ се към допълнително парично възнаграждение за разкриване на престъпна дейност, със закопчано догоре яке, за да не се види номера на значката, — до началника, получаващ всеки месец пачка долари от наркотрафика.

Безполезна молитва, която нямаше край. Света Богородице. Мили Боже. Беше я започвала шест или седем пъти, без да я довърши нито веднъж. Параклисът на разбойника Малверде будеше у нея прекалено много спомени, свързани с Гуеро Давила. Навярно затова, когато дон Епифанио Варгас прие по телефона да се срещнат, тя посочи това място, почти без да мисли. Отначало дон Епифанио Варгас й предложи да отиде в квартал „Чапултепек“, близо до къщата му. Но това предполагаше тя да прекоси града и един мост на река Тамасула. Твърде голям риск. Не спомена никаква подробност от случилото се, каза само, че бяга и че Гуеро й бил казал да се свърже с дон Епифанио, но последният долови, че нещата са зле и отиват на по-зле. Поиска да я успокои: не се притеснявай, Тересита, ще се срещнем, не падай духом и не мърдай оттам. Скрий се и ми кажи къде си. Винаги я наричаше Тересита, когато я срещаше с Гуеро по крайбрежната улица, в ресторантите по плажа на Алтата, на празненства, или в неделя, когато похапваха шкембе, скариди с лимонов сок и лук и пълнени сладководни раци в „Лос Аркос“. Наричаше я Тересита и я целуваше, дори веднъж я беше запознал с жена си и децата си. Въпреки че дон Епифанио беше умен и могъщ човек, с повече пари, отколкото Гуеро би натрупал за цял живот, винаги беше любезен с него. Продължаваше да го нарича „кръщелника ми“, както в старите времена. Един път, на Коледа — първата, която Тереса прекара като годеница, дон Епифанио й изпрати цветя, много красив колумбийски смарагд на златен синджир и десет хиляди долара — да изненада любимия с подарък, а с остатъка да си купи каквото пожелае. Затова тази вечер Тереса му се беше обадила, пазеше за него онзи бележник, който я изгаряше, и чакаше неподвижна в тъмнината на няколко крачки от параклиса на Малверде. Света Богородице, мили Боже. Защото единствено на дон Епи можеш да имаш доверие, уверяваше я Гуеро. Той е точен и благороден човек, беше добър шеф, а ми е и кръстник. Гуеро, негоднико. Това й го беше казал преди всичко да отиде по дяволите, преди да звънне телефонът, който никога не трябваше да звъни, и тя да се окаже в настоящото си положение. Дано, промълви тя, да гориш в ада. Копеле. Задето ме подложи на всичко това. Сега знаеше, че никому не можеше да има доверие, нито дори на дон Епифанио. Затова му беше казала да се срещнат там, без да мисли дори, макар дълбоко в себе си да го бе премислила. Параклисът беше спокойно място. До него можеше да стигне скрита между линиите на влака, движещ се покрай брега на канала. Можеше да следи улицата от едната страна, а от другата да види, ако мъжът, който я наричаше Тересита и й бе подарил десет хиляди долара и смарагд за Коледа, не дойдеше сам. Или ако Гуеро беше сбъркал в изчисленията, или ако куражът й се изпареше — в най-добрия случай, ако можеше, — да се впусне отново в бяг.

Бореше се с изкушението да запали нова цигара. Света Богородице. Мили Боже. През прозорците можеше да види свещите, горящи в параклиса. Свети Малверде приживе бил простосмъртният Хесус Малверде. Разказват, че добрият разбойник грабел богатите, за да помага на бедните. Свещениците и официалните власти така и не го признали за светец. Но свещениците и властите нищо не разбираха от тези неща. Народът сам го канонизирал. След екзекуцията му, правителството заповядало тялото му да не се погребва, за назидание. Но хората, минаващи покрай мястото, поставяли камъни, всеки път по един, да не нарушават заповедта. Така накрая бил погребан по християнски. По-късно се появил параклисът и всичко останало. Сред суровите хора на Кулиакан и цяла Синалоа, Малверде беше по-популярен и по-голям чудотворец от самия Бог или Светата Дева от Гуадалупе. Параклисът беше пълен с паметни плочи и приношения в знак на благодарност за сторените чудеса: коси на дете за лесно раждане, скариди в спирт за добър улов, снимки, картини. Но свети Малверде беше най-вече закрилник на наркотрафикантите от Синалоа. След всяко щастливо завръщане и всяка сполучлива сделка те идваха, за да търсят покровителство и да се отблагодаряват с дарове и паметни плочи с издялани или написани на ръка думи. „Благодаря ти, благодетелю, че ме отърва от затвора“ или „Благодаря ти, ти си знаеш за кое“ можеше да се прочете на лист, залепен на стената до образа на светеца — тъмен, мустакат, облечен в бяло и с красива черна яка на врата. Най-коравите мъже, най-жестоките престъпници от равнината и планината носеха снимката му в колани, амулети, бейзболни шапки и коли, произнасяха името му и се прекръстваха. Много майки идваха да се молят, когато синовете им правеха първото пътуване, бяха в затвора или имаха сериозни неприятности. Имаше стрелци, които залепваха образа на Малверде на извивката на пистолета или на дръжката на автомата. Дори Гуеро Давила, който твърдеше, че не вярва в тия работи, имаше на командния пулт на самолета снимка на светеца, в кожена рамка, с молитвата „Нека Госпот да благослови пътя ми и да ми помогне да се върна“: дословно, включително с правописната грешка. Тереса я беше купила от човека, грижещ се за параклиса, след като известно време, в началото, скришом ходеше там да пали свещи, когато Гуеро не се завръщаше с дни. Правеше го, докато той разбра и й забрани. Идиотски суеверия, хубавице. Дявол да го вземе. Не ми харесва жена ми да се прави на глупачка. Но в деня, когато тя му даде снимката с молитвата, той не каза нищо, дори не се присмя, а я сложи на таблото на „Чесна“-та.