Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

— Виждам, че ми се доверяваш, илхане — така отвърна жрецът. — Аз също ще ти се отплатя с доверие. Тангра ми каза, че приемник на ювиги-хана и владетел на Велика България трябва да станеш ти. Можеш напълно да разчиташ на мен. Запомни главното — от гърците идва цялото зло. По-точно даже не от тях самите, а от тази зараза, от която те всички са обхванати и която наричат християнска вяра. Баща ти, ювиги-ханът, е велик човек, но ромеите са го оплели в мрежите си, отслабиха силата му с отровата на думите си. Ако ние, илхане, не проявим твърдост и не спрем гърците, ще дочакаме време, когато от Цариград ще донесат камбана и звънът й ще отвлече българите от службата на Тангра. И ето какво ще ти кажа — първото нещо, което трябва да направиш, е да унищожиш развъдника на византийската зараза. Църквата.

— Ще забраня на българите дори от любопитство да пристъпват прага й — каза Бат-Баян.

Но тептангра поклати глава.

— Малко е — каза той. — Не е достатъчно. Трябва да разрушиш тези църкви. Да ги изравниш със земята.

— Ти говориш така, тептангра, сякаш във Фанагория има сто църкви. А за сега тя е само една. И тя трябва да признаеш, тептангра, красива е. Жалко ще е да я унищожим.

— Ти сам, илхане, каза тази дума — засега. Да, засега е само една. Но дай на гърците свобода и те ще построят още една, и още, и още. И в красотата на тази църква е заключена гнусна съблазън. А освен това там, вътре, има икони. Изображения на жени. И те стоят пред тях на колене. Нима красотата подобава на божеството? Нима Тангра е красив? Той е страшен, грозен, силен, всемогъщ. Такъв трябва да е бог. А ако този бог позволи да го разпнат на кръста — нима това е бог?

— Съгласен съм — каза Бат-Баян. Той въобще не смяташе да защитава християнската вяра. Но и разбираше, че докато хан Кубрат е жив, всички разговори за разрушение на църквата, построена от гърците, са празни приказки. Още повече, че синът на василевса е сгоден за Чечке. И Бат-Баян напомни на жреца за това.

— Тук не мога да не се съглася с теб, илхане — призна тептангра. — Тук си прав. И тъй като заговорихме за сватосване… трябва и ти да си намериш жена, илхане. Аспарух вече се ожени, а е по-млад от теб.

— Та нали ти му намери жена — възрази Бат-Баян. — Изглежда, че имаш лека ръка за такива работи.

— Отново си прав — удовлетворено кимна жрецът. — Не мисли, че съм те забравил. Не съм. Ти сам спомена хаган Юлуш. Каза, че ако се обединиш с него, ще завладееш света. Да се обединиш може по различни начини. Ето, например, при Юлуш има бек, казва се Джаик. Хиляди воини има в ордата му, несметни са стадата му. И той има дъщеря: хората твърдят, че самата луна се срамува да се покаже и се крие зад облак, ако я види. Ти каза мъдри думи за дружбата с Юлуш. И няма защо да се чака, докато те провъзгласят за ювиги-хан. Ожени се за дъщерята на Джаик бек, присъедини земите му към своите и, кълна се в Тангра, ще имаш най-големите пасбища измежду илханите.

— На мен — с достойнство каза Бат-Баян, — на мен, тептангра, ми стигат моите пасбища. И моите воини. Имам един тюмен от тях, но ако ми потрябва, ще събера още един. В моите ръце са Железни врата. И Планинската стена, а също и всичките аули на Табасаран 36. Самият Атила не е имал толкова земя. Ако тръгна да се сродявам с хаган Юлуш против волята на баща си, не само няма да стана по-богат със земите на Джаик бек, а ще загубя и своите собствени. И своя трон тогава баща ми ще предаде не на мен, а на Котраг…

— На трона на българите наистина седи ювиги-ханът. Но с него се разпорежда този, които седи още по-горе. Тангра. И аз ти казвам, илхане, пред свидетел, пред багатур Илбарис: властта над българите ще премине в теб, освен ако сам не се откажеш от тази чест. Така иска Тангра.

— Няма да се откажа, тептангра. Когато баща ми ми предаде властта си, аз ще изпълня всичко, за което говорихме днес.

— А ако баща ти живее още много, много години и до последния си ден не иска да я изпусне от ръцете си?

— Не разбирам… — каза пребледнелият Бат-Баян, — не те разбирам, тептангра Ирсане. Какво искаш ти!? Да изтръгна властта от ръцете на баща си? Такава власт няма да признае никой от българите… Нима ти не си ни учил, че най-голямото престъпление е неуважението към по-възрастните? Или аз нещо греша, тептангра?

— Не грешиш, илхане — сухо отвърна жрецът. — Разбира се, ти трябва да оказваш на баща си, хан Кубрат, всякакво уважение. Но това, което ти споделих, е неизменно, както силата на Тангра на небето и моята на земята: след баща ти тронът ще премине у теб. Три дни преди това да стане, ще ти съобщя, че времето е дошло. Помниш ли какво още съм ви учил?