Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

При тези думи се отрезвиха дори тези, които в друг случай нямаше да могат да се държат на краката си. Кушия! И размахаха радостно над главите си своите мечове и криви саби неженените багатури: ако Тангра помогне и което е не по-малко важно, ако девойката поиска да я стигнат, мнозина от тях ще могат утре да си намерят жена. Да, няма да успеят глашатаите да съобщят тази вест по площадите на Фанагория, когато вече поне половината от девойките и юношите от нетърпение няма да затворят очи до утрото. А когато за кратко се спусне сънят, то и тогава ще продължават да виждат отредените им от Тангра за съпрузи — красиви и силни, смели и знатни. И след тази поразителна новина пирът се разгоря с нова сила.

Илхан Котраг и багатур Илбарис получиха подробни наставления от хан Кубрат. И единият, и другият трябваше да напуснат Фанагория веднага след празника, имаха време точно колкото да се приготвят.

Остатъка от деня Илбарис прекара на масата заедно с всички, но не беше весел багатурът и неведнъж и дваж вдигаше поглед натам, където заедно с Аппак седеше дъщеря й, приличаща на диво цвете. И когато, случайно, разбира се, погледът на багатура срещна широко разтворените очи на Чечке, нещо го удари право в сърцето, дълго след това той седеше без да вижда, без да забелязва нищо около себе си и в главата му се раждаха най-невъзможните мечти…

Защо тептангра Ирсан реши първо да поговори с Илбарис, преди да отиде при другите илхани? Дали защото на него се доверяваше повече, отколкото на тях, или защото след няколко дни багатурът трябваше да тръгне на път, от който можеше и да не се върне? А може би тептангра сметна, че младият мъж е обиден — та нали хан Кубрат не дари осиновения си син с отделно пасище, а и каквото и да се говори, милостта, с която ювиги-ханът обсипа синовете си, не можеше да се сравнява с отредената за Илбарис задача. Така или иначе, Ирсан реши, че трябва да поговори с багатура, да му отвори очите за истинското положение на нещата: че каквито и услуги да направи младежът на хан Кубрат, каквито и подвизи да извърши, няма и не може да има никаква надежда да получи благоразположението на хана дотолкова, че да има някакъв шанс за ръката на Чечке. При това самият тептангра и за миг не се съмняваше, че на мястото на хан Кубрат и той би постъпил точно по същия начин. Именно затова бог изпраща дъщери на земните владетели — за да могат с помощта на подходящи бракове да увеличават владенията си и да укрепват мощта и силата си със здрави родствени връзки. Такава е волята на Тангра, но това багатур Илбарис, разбира се, не трябва да знае.

В двора на дома си Илбарис разглеждаше доставените му образци от оръжия, когато слугата доложи за пристигането на почетния гост. Багатурът остави настрана кривия меч, изработен от гръцките оръжейници, и стана да пресрещне тептангра.

— Да бъдат с теб силата и благоволението на небето, багатуре — каза му жрецът. — Ако имаш време, ела с мен. Имам нещо да ти кажа. Върви след мен, Илбарисе.

Без нищо да каже, младежът тръгна с тептангра. След известно време разбра, че вървят към домовете на илханите. Защо отиват там? На Илбарис много му се искаше да узнае, но жрецът мълчеше, а на багатура не бе разрешено да започва разговор в присъствие на по-старши. Тептангра Ирсан предизвикваше у него сложно чувство на страх и възхищение заради близостта с божеството, ала едновременно и непонятна тревога го обхващаше всеки път, когато видеше върховния жрец. Да, определено отиват към илханите. Но защо? Нали всеки получи от хан Кубрат амир, указание какво да правят? Значи ще бъде така, както заповяда ювиги-ханът — той никога не отменяше разпоредбите си. Нито пък илханите ще ги изменят, а още по-малко ще дръзне да го стори пък той, осиновеният.

Затова се спря. Не трябваше да върви при илханите. Трябваше да се върне обратно.

Спря и тептангра. Той крачеше пред Илбарис, но щом багатурът спря, спря и жрецът. След това се обърна и го погледна право в очите.

— Не — рече, — ти не трябва да се връщаш. Заедно отиваме при илханите. Но отиваме там не по своя воля, а по волята на Тангра. А нима може да не му се подчиниш?

— Аз… — промълви Илбарис, напълно объркан и загубил присъствие на духа, — аз не исках това, аз само…

— Ти само си помисли, че никой не може да измени амира на хан Кубрат. Но ние не отиваме за това. — Той помълча. — От много време вече исках да ти кажа, Илбарисе… — произнесе жрецът съвършено неочаквано за багатура. Гласът на тептангра бе такъв, какъвто младежът никога не помнеше да го е чувал. — От много време исках да ти кажа, че се отнасям към теб като към син. Да, Илбарисе. Ако друга бе волята на Тангра, ако бях заслужил високата му милост, напълно възможно щеше да се окаже в края на краищата да бъдеш мой син. Да, мой син. Защото… защото… майка ти бе единствената в света, която исках да ми стане жена. Достоен бях да се оженя за нея… но върховният жрец на Тангра няма право, както може всеки друг смъртен, да ухажва девойката, която му харесва, а без кушия само хан Кубрат можеше да ми я даде за жена. Но той… той не го стори… не искаше. И аз й останах верен… и не пожелах друга. Ти, Илбарисе, ми напомняш за нея… Ако можеше да я попиташ и тя щеше да ти каже, че ти за всичко можеш да ми се довериш. Мислиш ли, че нищо не виждам? Теб те очаква моята съдба. Обичаш Чечке, тя също с радост би те обичала и ти би я догонил на утрешната кушия, би бил щастлив през целия си живот. Но хан Кубрат е безжалостен, жесток и мисли само за себе си. Ще даде Чечке на сина на василевса, а ти през целия си останал живот ще си спомняш за нея, докато всъщност само с една своя дума ювиги-ханът може да ви направи щастливи и двамата. Но няма да го стори. Защото не го интересува чуждото страдание и въобще не цени чуждия живот…