Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Илбарис нарушаваше всякакво приличие, въпреки че знаеше, че преди една година неговата заварена сестра бе сгодена за сина на василевса и наследник на византийския престол, принц Юстиниан. Всичко завърши с това, че Аппак с незабележим жест извика Илбарис и укорително му каза нещо на ухото, от което багатурът почервеня и се върна на мястото си. Верни бяха думите на Аппак: не трябва пред всички гости да не откъсва поглед от сестра си. Та нима не разбираше Илбарис и сам това? Разбираше го. Но по-силно от разбирането и от срама бе желанието да види Чечке и въпреки че до края на табина той не вдигна поглед, дори и през стиснати клепачи виждаше все тази тънка шия и огромните очи. На какво се надяваше и сам не можеше да каже. Дали на това, че по неизвестна нему причина хан Кубрат в последния миг ще премисли, ще развали споразумението, ще откаже да даде дъщеря си за сина на василевса? На това не може да се разчита. Но любовта затова е любов, че до последен дъх да не губи надежда, а багатур Илбарис отдавна и безнадеждно беше влюбен в Чечке и въпреки че му се струваше, че както се полага на мъжа, скрива от всички своето чувство, в края на краищата за него знаеха и Аппак, жената на хан Кубрат, и самият хан Кубрат.

Всичко това не означаваше нищо. Нищо не означаваше и любовта на багатур Илбарис, и това, което по този повод мисли самата Чечке. Имаше значение само волята на хан Кубрат. А той преди време даде съгласие за женитбата, наистина, уточнявайки, че женихът трябва сам да дойде за невестата си, преди тя завинаги да напусне родния си край. А ето че вместо жениха, от Византия дойде знаменит художник. Когато той завърши работата си, портретът на Чечке ще замине за Цариград. Няма никакво съмнение, че когато види този портрет — но кой ли портрет е в състояние да предаде очарованието на оригинала! — принц Юстиниан няма да се бави да приготви сватбената флотилия и с първия попътен вятър ще потегли за Фанагория.

Така, в крайна сметка, би постъпил и самият Илбарис, ако се беше родил син на василевса.

Освен това, Илбарис знаеше, че самата Чечке не иска да напуска родния си дом. Само че кой пита девойката какво иска и какво не! Никога не е било така. Каже ли хан Кубрат думата си — и завинаги ще изгасне светлината в очите на багатур Илбарис. Думата на ювиги-хана е закон за всеки. За илханите, за кавханите, за тептангра, за него, Илбарис. Навремето, казват, не искала дъщерята на хан Тугри да напусне бащиния си дом, обичала един багатур от своето родно племе. Е, и какво от това? Каза своята дума хан Тугри и стана Аппак вярна жена на повелителя на Велика България. Такава е съдбата на всяка жена — и на най-обикновената, и на най-знатната, а също така и на ханската дъщеря. На обикновените девойки дори им е по-добре, на кушията могат да си изберат жених по сърце или, в краен случай, да избягат от този, когото не обичат. На ханските дъщери дори това не им е позволено. И първата красавица на племето утригури, своенравната и надменна Аппак, покорно е склонила глава пред бащината воля, така че възможно ли е да се надява, да мечтае и да разчита, че послушната Чечке ще се разбунтува и ще каже „не“ на хан Кубрат?

Не трябва да разчита на това. Чечке ще изпълни дълга си, ще отиде във Византия, ще скрепи с красотата си съюза между двата народа, ще стане вярна жена на наследника на василевса, каквато стана Аппак за хан Кубрат. Аппак не оставяше мъжа си дори в походите, поделяйки с него превратностите на военната съдба, горещината, студа и неудобствата. Ще запише този необикновен факт в своите свитъци битекчи, летописецът, и неговите слова ще достигнат до наши дни. Отдавна вече забрави първата си любов Аппак, живота си би дала за хан Кубрат, за този, на когото цялата се отдаде, на когото роди деца. Но и хан Кубрат й се отплати подобаващо. Никога не е имало случай да повиши глас на Аппак, нямало е случай по най-важните дела да не иска мнението или съвета й. И ако на света има човек, от когото хан Кубрат няма тайни, това е жена му, вярната Аппак.

След табина имаше угощение. Ястията бяха поднесени на огромни сребърни блюда. Слугите донесоха и вино, ароматно гръцко вино в запотени амфори с тесни гърла, знаменитото родоско вино, съвсем неотдавна донесено от византийски търговци. Наливаха виното в сребърни чаши или в рогове, обковани също със сребро. Това пиеха мъжете. На жените също поднасяха чаши с вино, но вече от друга амфора, и то беше като вълшебна напитка. Правеха това вино на остров Крит — гъсто и сладко беше то, точно такова, каквото се харесва на жените.