Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

А Фанагория живееше своя обичаен, шумен, бурен и кипящ живот. Вече не стотици, хиляди търговци се устремиха към обетованата земя, където в кервансараите нямаше свободни места, където се смесваха езиците и наречията от целия свят, където златото минаваше от ръка на ръка като несекващ поток, където ежедневно пристигаха кервани от места, за които повечето хора никога не бяха и чували или знаеха съвсем малко. Най-важните хора в града, разбира се, бяха търговците. Раздирани от вечни разпри, като се обсипваха с проклятия на всички мислими и немислими езици, те установяваха контакти един с друг, завързваха познанства, създаваха общества и обединения и така златният бог, който не помръкваше и за миг ни денем, ни нощем, светеше като пътеводна звезда. Сирийците се обединяваха със сирийци, гърците с гърци, самаркандците със самаркандци, но нито те, нито другите, нито третите можеха да минат без евреите, най-добрите посредници на света, които проникваха в търговията така, както кръвоносните съдове пронизват тялото. Всички тези хора, се събираха ежедневно облечени в националните си одежди, на централния търговски площад, предлагаха и приемаха, продаваха и купуваха, товареха общите кервани, откриваха нови сергии и чаршии, спореха за живота и за бога, като бяха убедени, че без подкрепата на висшите сили всяко едно мероприятие предварително е обречено на провал, точно както би се случило, ако не е обезпечено с кредит. И нерядко сред гъстите тълпи можеше да се види могъщата фигура на хан Кубрат, заобиколен от приближените си; който без да се намесва в споровете, внимателно изслушваше всички доводи „за“ и „против“, които противниците изтъкваха един пред друг, като нерядко се удивляваше как на пръв поглед неопровержимите аргументи на противниковата страна не водят до никакви реални резултати. Примерно дълги години нито един юдей не прие християнството, както и обратното не се случи, и всичко това навеждаше ювиги-хана към философския извод, че истината понякога е склонна да се крие от хората и че всеки народ спокойно може да живее в мир с другите точно както един друг се уважават и най-различните вярвания и божества.

Подобни възгледи, разбира се, не можеха да радват нито философа Йоан Фасиан, нито преподобния Симеон, и те, колкото можеха по-внимателно, обясняваха на ювиги-хана грешката му, която, по тяхно мнение, се състоеше в това, че хан Кубрат е склонен в своята езическа простота да приравнява отделния човек към целия свят и да придава на грубото му, телесно съществуване самостоятелна ценност, когато е съвършено ясно, че плътта е само субстанция, подчинена на висшия дух.

Така търпеливо обясняваха гърците на хан Кубрат, а повелителят на Велика България също така търпеливо слушаше. Той отдавна вече беше разбрал накъде го води хитроумния Фасиан, ненатрапчиво и без да го притиска. Към брега на християнската вяра — ето къде ръка за ръка трябваше да пристигнат всички заедно. В тези минути хан Кубрат разбираше безпокойството на тептангра Ирсан за своя бог: хитър е гръцкият философ, настъпваше и отстъпваше, но не се натрапваше, не досаждаше и при цялата си мекота държеше твърдо на едно и също нещо — народите ще се спасят, само ако стъпят на истинския път. А този път преминава през най-скорошен съюз с Византия и следователно през приемането на християнството.

Хан Кубрат слушаше търпеливо. Христос е добър, Тангра е лош, така излизаше, ако се разплетат всички хитросплетничества на гърците — и на философа, и на свещенослужителя. Той ги разбираше: във Византия, за разлика от Рим, църковните отци имаха само тази власт, която императорът им разрешаваше да имат, старанието им имаше привкуса на държавна поръчка. Но той, хан Кубрат, не е грък, милостта на василевса му е приятна, но не му е нужна на всяка цена. Още повече, че ювиги-ханът не виждаше реална полза от християнското вероучение. Тангра е бог на предците му и ако се подходи непредубедено, никога не му е давал повод за недоволство. На кого той, хан Кубрат, дължи във висш, божествен смисъл създаването на Велика България? Разбира се, не на Христос, за това и дума не може да става. И кой му помагаше в построяването на Фанагория, на градовете Темрюк 25и Горен Кирмен, които всяка година се разрастваха край средното течение на Итил? Зад всичко това отново стоеше Тангра. А кой, на свой ред, винаги е подкрепял начинанията на ювиги-хана? Жрецът, тептангра Ирсан.

Може би, реши хан Кубрат, в последно време е твърде несправедлив с Ирсан.