Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Не знаеше, не се догаждаше тептангра Ирсан за мислите на хан Кубрат. В последните седмици той разви бурна дейност, струваше му се, че гърците вече са завладели душата и тялото на ювиги-хана, че вярата в Тангра е заплашена от скорошна и страшна опасност. Знаеше тептангра кой за какво си мечтаеше сред българите и коя струна да подръпне, за да издаде тя правилния, приятен божествен звук. Власт — така се наричаше тази струна и като свиреше на нея, тептангра внимателно се вслушваше в отговора.

Преди всичко той обърна взора си към илханите, синовете на хан Кубрат. Всеки от тях можеше да стане приемник на баща си, всеки спеше и сънуваше, че именно той застава начело на Велика България след хан Кубрат. Но да стане ювиги-хан, а с това и хаган, можеше само един от тях, а те са петима, а освен това имаше и още един, шестият — осиновеният от хан Кубрат Илбарис 26.

На кого ще остане тронът? Ако се случи хан Кубрат неочаквано да се пресели при предците си, думата на жреца на Тангра можеше да има решаващо значение. Той знаеше това, илханите също. В продължение на дълги безсънни нощи, лежейки в шатрата си, тептангра преценяваше илханите един по един: кой ще бъде по-послушен, върху кого да постави решаващия залог, кой на мястото на ювиги-хана на българите ще се вслушва най-много във волята на Тангра, който ще предава желанията си чрез върховния жрец. И така, и иначе прехвърляше тептангра имената на синовете на хан Кубрат: Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Балкир и Алцек. Осиновеният Илбарис засега не влизаше в сметките. Всъщност, Алцек също не влизаше в тях: както навремето и хан Кубрат, така сега и Алцек вече дълго живее като почетен пленник във Византия и по нищо не изглежда, че се приготвя да се връща в родния край, а дори и да се върне, то навярно ще е с кръст на врата си. Алцек беше любимецът на хан Кубрат, но отпада. Тогава най-вероятно е властта да премине към най-възрастния от илханите, Бат-Баян. Твърд е във вярата си илхан Бат-Баян, не обича гърците и вярата в разпнатия човек му е противна. Ако Бат-Баян седне с помощта на Тангра на престола на Велика България, той няма да откаже на своя бог една малка молба. И тогава с преголямо удоволствие тептангра ще види как ще рухнат и ще се превърнат в прах стените на ненавистната му гръцка църква и въобще няма да е огорчен, ако след това и самите гърци си заминат за Византия. А ако се окаже, че ненавистната вяра вече е успяла да завладее десетки българи, трябва само да се отсече някоя глава, за да хвърлят другите кръстовете си и всичко отново ще бъде такова, каквото трябва да е. А упорстващите може да се привържат към опашката на коня и да се подгони коня в степта…

Ето какво трябва да се направи. Но преди всичко трябва да се направи така, че властта да премине от хан Кубрат в Бат-Баян, най-възрастния сред илханите.

А ако не се получи? Стар е вече хан Кубрат, но е твърд, много години още може да преживее, управлявайки с желязна ръка. И дори да предаде властта, ще избере ли илхан Бат-Баян, известен с опърничавия си характер? А другите илхани ще искат ли да послушат волята на Тангра? Сложна игра е замислил тептангра, много сложна, много опасна, залогът в такава игра е собствената глава. Всичко трябва да се премисли, всяко нещо да се вземе под внимание. Ако не успее да се договори с който и да е от илханите или види, че не успява или, че хан Кубрат се склонява към византийската вяра, ще остане едно, последно средство: да отиде и да се предаде духом и телом на хаган Юлуш и да доведе ордите му в България. Ще загине родът Дуло, но това не е чак толкова висока цена, когато трябва се спасят душите на съотечествениците му от лъжливото учение на християните в името на вечното тържество на великия Тангра…

Колкото и внимателно да пристъпи тептангра към изпълнението на своя план, колкото и мъгливо и неясно да говореше той с един или друг илхан, то не след дълго хан Кубрат разбра за тези странни разговори и му трябваше съвсем малко време, за да разбере какво казва, но не доизказва тептангра. Ако ставаше въпрос за който и да е друг човек във Велика България, разговорът щеше да е кратък — не по-дълъг от плясъка, който издава тялото, хвърлено в морето от високите скали. Но в този случай това не бе уместно, освен като най-крайна мярка. И до сега в сърцето на народа божият служител се отъждествява със самия бог. И смъртта на тептангра може да се възприеме като лоша поличба.

Тук бе нужен съвет на човек, който е едновременно предан и мъдър, а освен това на чието мълчание можеш да се довериш.