Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Много тюркски племена изпратиха стотниците и хилядниците си под знамената на хан Кубрат. При него служеха и пешаците тюрки, и ездачите, и ханът взимаше за свободен воин, за алип, всеки, подготвен за нелеката воинска служба. Живееха алипите само от златото на хан Кубрат и се подчиняваха само на него, никакъв данък на никого не плащаха, охраняваха пасбищата и двореца на ювиги-хана, при най-малкия знак бяха готови да се впуснат в битка. Не малко от тези воини Кубрат получи в дар от тъста си, хан Тугри, повелителя на утригурите, когато се ожени за прекрасната му дъщеря Аппак. В жилите на хан Кубрат течеше част от кръвта на това племе; като се ожени за Аппак, той сякаш за втори път се сроди с утригурите. И станаха утригурите — а с Аппак дойдоха точно хиляда — верни помощници на хан Кубрат, свързани с него чрез клетва за вярност и кръвно родство. И хан Кубрат можеше да разчита на тъста си във всяка една беда. Хан Тугри бе лишен от синове и се отнасяше към Кубрат като към любим син. Мъдър бе ханът на утригурите, много бе препатил и винаги му даваше ценни съвети. „Дръж се за Византия — обичаше да казва той в часовете на доверителна беседа, — но помни, че човек никога не може да се довери на лъва, а още по-малко на гърците. Главното на този свят, разбира се, е силата. Но още по-важно е златото. Който е богат, той е по-силен от най-силния. И затова, сине мой Кубрат, развивай търговията. Развивай търговията и помагай на своите търговци. Нека да търгуват с когото искат: с гърците, с персите, с арабите, с хорезмийците, с табгачите, все едно. Построй за тях кервансараи, защитавай керваните им, остави ги да забогатеят и от това богатей и ти самият — ето тогава ще бъдеш наистина непобедим.“.

Мъдър беше хан Тугри, въпреки че в думите му ювиги-ханът на българите долавяше старческа предпазливост. Но съветите му бяха чистосърдечни и също така чистосърдечно Кубрат изпрати на утригурския хан скъпи подаръци, тъй като по онова време Тугри ценеше само силното гръцко вино, на което беше голям любител.

А ето че хан Кубрат въобще не обичаше вино. Много по-силни бяха чувствата му към Аппак, дори времето не можа да убие любовта му към нея. И често, отдъхвайки си след жарките й обятия, хан Кубрат си задаваше въпроса: нужно ли му е нещо друго на човек, за да бъде щастлив, и ако му е нужно, какво е то? Чул бе още отдавна, когато живееше във Византия като почетен пленник на василевса, следното: човек може да бъде богат със сила, памет, мъдрост и радост. Сега той може да каже — има всичко това. Има сила, тъй като създаде държавата Велика България. И от памет — за добро или за зло — не го е лишил Тангра. И от мъдрост не е лишен, тъй като е разбрал, че владетелят е толкова по-мъдър, колкото повече умни помощници си избира в трудното дело на властта и има наистина такива помощници сред приближените му кавханн и тархани. И радост има — радостта от победата, радостта от процъфтяването на Велика България. Но най-голямата му радост е Аппак.

Значи, той е богат. А богатството винаги предизвиква завист. Мъчи тази завист душата на шаха на хорезмийците, не дава покой на младия Юлуш от рода Ашина. И трябва човек да стои нащрек, за да не се случват беди. Това подсказваше на хан Кубрат мъдростта му, която се бе натрупала с годините.

А животът наоколо течеше по свой ред и порядък, изминавайки извечния кръговрат, отиваше си поредната зима, плаха зеленина се показваше изпод земята, нощите станаха по-топли, а дните — по-дълги, след това задухаха от всички страни сухите ветрове и илханите започнаха да подготвят своите орди за преход към пасбищата. Но радостта от тази пролет бе помрачена за хан Кубрат — пристигналият във Фанагория пратеник донесе вестта за смъртта на хан Тугри.

Голяма беше тази загуба за хан Кубрат, по-голяма дори, отколкото той самият бе очаквал. Вярна и надеждна опора бе за него ханът на утригурите, по-спокоен се чувстваше ювиги-хан Кубрат, когато знаеше, че зад гърба му стои такава могъща стена. Кой ще замени покойния? Наложи се да се изчака отговора на този въпрос чак до другата пролет, когато във Фанагория дойдоха аксакалите 17на утригурите и доведоха със себе си илхан Кубер, племенник на покойния хан Тугри, който, както някога хаган Органа, бе завещал ханската си титла на младия илхан, на когото едва бяха започнали да му покарват мустаците. Пристигнаха аксакалите при хан Кубрат да се посъветват за това важно дело. Разбирайки колко важно е за него надежден човек да вземе властта сред родственото племе, и след дълги колебания, тъй като много млад и самонадеян изглеждаше приемника на мъдрия хан Тугри, владетелят на българите даде своето съгласие утригурите да издигнат за свой владетел илхан Кубер. След като стана хан и се върна в стана си, Кубер изпрати на хан Кубрат във Фанагория хиляда въоръжени конника, което означаваше: ханът го признава за италбар, за по-възрастен, но му се подчинява по собствена воля и се смята във всичко, освен във възрастта, равен на хан Кубрат.