Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Всичко се променя. Само човекът остава същият — такъв, какъвто е бил. Жадува власт и заради нея е готов да воюва, да убива, да пролива кръв на близки и далечни, да жертва своя и чуждия живот. Нима не е такава и историята на българите?

Само преди сто години нямаше никакви вражди между тюрките. Но умря Ата-Тюрк и внуците му — Ашина и Дуло не успяха да се разберат, дадоха имената си на нови племена и помежду им избухна дълга борба за върховната власт, борба, която беше още по-безпощадна, тъй като се водеше между кръвни родственици. Родът Ашина остана на изток, а родът Дуло отиде на запад. А с него тръгна и прадядото на Ирсан, тептангра на тюрките Садат. С кръвно родство бе свързан той и с рода Ашина, и с рода Дуло, но избра за себе си и за потомците си рода Дуло и замина заедно с тях на запад. От този род, наистина, по женска линия, произхождаше и хаган Органа, чичо на хан Кубрат, а следователно и сам Кубрат произлизаше от този род. Последните думи на хаган Органа завещаха на племенника му ненавист към източните тюрки.

Бавно, но необратимо настъпваха източните Ашина към пасбищата на Дуло, като принуждаваха номадите да се движат на запад. Персите и жълтоликите табгачи поддържаха Ашина, а последният от рода, Юлуш, се ожени за дъщерята на хорезмийския шахиншах. Дълги години везните се накланяха ту насам, ту натам; убит беше в една от битките хаган Органа, но и Ашина проляха реки от кръв в тази война. А след това се установи някакво временно равновесие. Спряха се Ашина, Дуло завзеха за себе си западните земи, начело на които застана хан Кубрат. След смъртта на Органа хан Кубрат трябваше да се нарича хаган на тюрките, но той не прие тази титла, задоволи се с това да се нарича ювиги-хан на Велика България. Затова Юлуш, както донасят слуховете, твърди, че е истинският владетел на всички тюрки и на знамената му е ликът на Тангра.

Нощта покри свещения курган на жертвоприношенията и тъмни като нея бяха мислите на тептангра Ирсан.

От поколение на поколение предците му бяха върховни жреци на тюрките. До разделението на Дуло и Ашина бе така, и след това също, тъй като по знатност на рода не отстъпваха никому, произхождаха от същото семейство, от което някога е произлязъл сам Ата-Тюрк. Не е чудно, че бащата на Ирсан не можа да забрави, че кръвта на Ашина и кръвта на Дуло е една и съща кръв. Но когато веднъж се застъпи за Ашина, хаган Органа заповядала го погубят, като го обвини, че иска да отиде с хилядниците 14си при Ашина и с това да навлече гнева на божеството върху Дуло. Обкръжи хаганът отделилите се отряди, уби хилядниците и тептангра, но прости на останалите. И даже званието върховен жрец остави същото, като го даде на Ирсан, но тептангра завинаги запомни урока, който го остави сирак. И ако намисли нещо, то не бива да повтаря бащината си грешка, не трябва да се разбунтува открито. Прав е този, който е по-силен, а по-силен е този, който има повече воини. Не му е чужд на Ирсан родът Ашина, а и неопитен е още младият Юлуш, син на Истем, ювиги-хана на източните тюрки, ще съумее той по достойнство да оцени помощта на тептангра, няма да се надсмива над силата на слънчевото божество. И млад е Юлуш, което означава, че е енергичен и ще търси подкрепа навсякъде, за да събере всички сили и да реши окончателно многолетния спор с Дуло в своя полза. И такъв човек като тептангра Ирсан, знаещ много от тайните на хан Кубрат, няма да бъде излишен.

Степта е широка, а вестите летят из нея като вятър. Донесоха те до слуха на тептангра Ирсан, че много хазарски бекове 15са дошли с войските си при Юлуш, който вече си избира стан и строи крепост. На източната граница на Дуло бе забелязано голямо раздвижване. Този, който има разум, ще се замисли. Вятърът донесе още, че скоро източните тюрки ще издигнат Юлуш на трона и ще го провъзгласят за хаган на всички племена. И той ще поведе обединените войски на запад под знамена със символа на Тангра — слънцето.

Да, такова слънце има днес и на знамената на хан Кубрат. Днес. А как ще е утре, ако сърцето на ювиги-хана приеме религията на византийците? А това е напълно възможно. Но не е задължително. Именно той, тептангра Ирсан, притежава силата да попречи на това, да не разреши светотатството да се извърши. Трябва… трябва да се изпратят верни хора при хаган Юлуш…

Какво каза? Хаган? Не, това не го каза той, каза го Тангра. Наистина това е знак свише. Сега на Ирсан му стана ясно, че всичко вече се е случило, че източните тюрки и хазари вече са издигнали Юлуш начело и са го провъзгласили за хаган. Кога се е случило? Навярно вчера. Сега хан Кубрат трябва да се подчинява на Юлуш, хаганът на тюрките от рода Ашина. Такъв е законът — всички ханове се подчиняват на хагана. Така е било винаги, още от времето, когато Александър Двуроги създаде царството на Белите турани. Защото и тогава тюркските племена не можаха да постигнат единството. Но не воюваха по онова време родовете Ашина и Дуло, а саките и согдийците. Согдийците живееха в градове, а саките чергаруваха и между тях нямаше разбирателство. И заминаха саките на запад, по-близо до Византия, а согдийците останаха на изток, а между тях се простираше огромно пространство, из което, присъединявайки се ту към саките, ту към согдийците, странстваха различни тюркски племена. И още саките бяха по-близки с гърците, защото някога Александър смеси кръвта на воините си, оженвайки десет хиляди млади войника за девойките на Бактрия, избирайки за себе си най-красивата от тях — Роушан, известна под името Роксана. Така възникна навремето царството на Белите хуни, наричащи се турани; след това отидоха тураните по-близо до гърците, в необозримите крайморски степи, сродиха се със скитите и създадоха българския народ, който вече говореше на езика на тураните. И този народ се покланяше на слънчевото божество, на Тангра.