Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Не трябваше да започва спор за бога. Непонятна е речта на Фасиан за душата и разума, непонятен е интересът на ювиги-хана към това. Не трябва да се изпускат от поглед посланиците на император Ираклий, не трябва да им се предоставят никакви свободи и привилегии, точно обратното, трябва да им се причиняват всякакви пречки, с всички сили трябва да се показва, че са изконни врагове на истинската вяра, способни да навлекат на българите гнева на всемогъщия Тангра. А този гняв е по-страшен от вражеска войска и от отровни стрели.

От Византия надвисва огромна опасност. Тази държава се смята за наследница на великата Римска империя и мачка народи и племена с ръката на императора. Гърците се смятат призвани да разпространяват християнската вяра по целия останал свят и оставят за себе си първенството в решенията по въпросите за духовния живот на хората. Обявиха непримирима война на юдеите, които някога разпънаха самия Исус, и ето, юдеите бягат от Византия, гонени от преследващите ги християни, заселват се из всички части на света; даже тук, във Фанагория, ги има предостатъчно. Някаква нова религия се появи у арабите, които в миналите дни също едва се побираха зад стените на кервансарая и веднага започнаха да плетат козни всемогъщите гръцки търговци срещу последователите на Мохамед. Ако се помисли логично, каза си тептангра, то гръцката религия върви ръка за ръка с гръцките търговци, а след тях веднага идват гръцките кораби с техния огън и не може да се разбере кое на кого служи — религията на търговците ли, търговците на религията ли, или и едното, и другото на властта на византийския василевс.

В това време по знак на ювиги-хана беше позволено на кавханите и илханите да се приближат и да се запознаят отблизо с подаръците на византийците. Тук нищо лошо не можеше да се каже — хубави бяха даровете. Знаеше василевсът с какво да предизвика възхищението на варварите, с какво да порази въображението им, с какво да поласкае самолюбието им. Прекрасни бяха и ризниците, изработени от цариградските майстори, и несравнимите саби от гравирана дамаска стомана, които отсичаха железен прът, и острите копия. Във всички цветове на дъгата преливаха бродираните със злато пояси и колани, тежките и поразително изящни лети сребърни свещници и с нищо не можеше да се сравни дрехата, ушита от византийско кадифе. Знаеше император Ираклий: благодарен народ са варварите — двойно и тройно се отплаща хан Кубрат и за най-богатите подаръци. Към гръцкия василевс във Византия течаха реки от любимите на императрица Мартина безценни самурени кожи, но не само това: и вълчи, и мечи кожи изпращаше хан Кубрат на василевса, и китова мас, доставяна във Велика България от Страната на мрака, а също мед и восък, смола и рибен клей.

И още: пастирите на илхан Аспарух, чиито пасбища граничеха с Византия, подгонваха натам през горите най-добрите коне, а по същия този път попадаха в цариградските складове и тънко обработени кожи и изкусно ушити червени ботуши с бродерии, с които наконтените царедворци обичаха да се появяват по хиподрумите. Не, василевсът не можеше да се оплаче от своя източен съсед и приятел. Затова пък той…

Надеждно закриляше хан Кубрат василевса от военната напаст, стократно по-надежден можеше да бъде и занапред. Но при едно условие: да овладее тайната на гръцкия огън. Ала за седемте века, през които гърците притежаваха това страшно оръжие, никой не можа да разкрие неговата тайна, нито да го притежава под някакъв друг образ. А всички други тайни рано или късно ставаха общо достояние, независимо от труда, с който бяха добити. Уж толкова строго жълтокожите табгачи пазеха тайната за приготвяне на тънколистната хартия, но самаркандските търговци с риск за живота си успяха да изнесат тайно, скрити сред товарите си, няколко изкусни майстори, които преди това бяха съблазнили със свръх щедра отплата и сега целият свят, в това число и Велика България, пише на прекрасна самаркандска хартия. А с гръцкия огън това не се случи. Още в онези времена, когато дали като гост, дали като заложник Хан Кубрат живееше в Цариград, той бе поразен от с нищо несравнимата сила на гръцкия огън, но нито веднъж не успя да попадне в работилниците, където се изработваше този огън, или да види човек, който да имаше някакво отношение към тази тайна. Това беше толкова поразително: оръжието го имаше и то, както изглежда, в голямо количество, но откъде се вземаше никой не знаеше.

Трайно покълна в душата на хан Кубрат мисълта за гръцкия огън и не го оставяше и за миг на мира. Когато арабите нападнаха империята на василевса, хан Кубрат изпрати в помощ на императора отбран отряд от стрелци — мергени, които от двеста и триста метра поразяваха целите си с невероятно майсторство. Мнозина не се върнаха обратно, а тези, които се върнаха, наградени щедро от гърците, не можаха да прибавят и една дума към това, което хан Кубрат вече знаеше. Тогава се отправиха на път търговците — с твърдото решение да не пожалят нито злато, нито обещания, но да доведат във Фанагория поне един човек, който да знае византийската тайна. И те се завърнаха с празни ръце, а уж се смяташе, че златото може да отвори всяка врата във Византия. Хан Кубрат знаеше, че василевсът често изпраща гърнета с гръцки огън като дар за чужди владетели — например на императора на табгачите, Владетеля под небето, като благодарност за дивната красота на нефритения Буда, от която императрица Мартина изгуби ума и дума. Значи василевсът беше уверен, че дори и табгачите, които изобретиха и хартията, и компаса, и несравнимия в цял свят порцелан, няма да успеят да разкрият тайната на огненото оръжие.