Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

— Разбрахте ли мисълта ми, илхани? Нашите предци казваха, че който сам се отдели от рода си, бива разкъсан от мечка, а отхвърления от рода си, го изяжда вълк. Винаги мислете за този сноп стрели и бъдете единни винаги и във всичко. Живейте в дружба и съгласие, тогава никой и никога няма да ви победи и само вашите табуни коне и стада овце ще пасат по джайляите ви. Ако ви обхване помрачение и започнете да мислите само за себе си, за своята орда или за своето стадо, то няма да имате нито стада, нито орда. Ще навлезе във владенията ви враг, ще ви сломи един по един, ще унищожи воините ви и ще спи с жените ви. Децата ви и дъщерите ви ще отведе със себе си, мъжете ще убие или ще продаде в робство. Който е единен, не е един — помнете това, илхани. Това е моят завет към вас…

И хан Кубрат се върна на мястото си.

— Илбарис, ела сега ти при мен.

С лека, пъргава походка, сякаш танцуваше, Илбарис се приближи към ювиги-хана и всички в залата неволно започнаха да се любуват на високия и строен юноша.

— Тук съм, татко.

Хан Кубрат изпитателно гледаше осиновения си син. Кой знае за какво мислеше в тази минута! Багатур Илбарис би искал да знае, мило и драго би дал, за да проникне в мислите на баща си. А ако иска да го изпита за… за…

Той дори пред себе си не се решаваше да произнесе името на Чечке. Хан Кубрат свали пояса си и го протегна на Илбарис.

— Давам ти поръчение, багатуре. В знак на моето доверие ти връчвам този пояс заедно с меча и кинжала. Поръчението трябва да изпълниш, без да отлагаш. От Горен Кирмен дойдоха лоши вести. Хан Чалбай подло е нападнал града и околностите, убил е много наши хора, взел е стадата и е обявил за свои земите, които от сега нататък принадлежат на илхан Котраг. Поръчвам ти, багатуре, на теб, сине на любимия ми кавхан Саклаб, който ме защити някога със собствените си гърди от вражеското копие, поръчвам ти, доблестни Илбарисе, да прогониш от Горен Кирмен ордата на Чалбай, да я разпръснеш и разгромиш и да върнеш на рода ни земите на илхан Котраг, който тръгва за Дамаск с мое поръчение. До връщането на илхана, ти, Илбарисе, ще управляваш тези земи. След като изпълниш каквото ти заръчах, тръгни към горното течение на реките Итил, Кама, Уки, Яик и Бяла 31и уреди за нас търговията с тамошните тюрки и угри. За това ще трябва да вземеш с тебе отбрани войници, най-храбрите воини и да съставиш от тях ермак алай 32; вземи от табуните ни и най-добрите коне. Вземи също и отряд стрелци. Ковчежнико! Дай на багатура всичко, което ти поиска. Помни, Илбарисе, че не само маджарите и угрите, не само тюрките башкири — всички племена обичат да получават подаръци. Не забравяй и за тях, когато се готвиш за път. За да се добереш до целта си, не жали никого, не взимай пленници и погубвай тези, които ти пречат. Разбра ли ме, Илбарисе?

Багатурът предаде пояса заедно с кинжала и меча на своя телохранител и ниско се поклони първо на хан Кубрат, след това на Аппак, до която стоеше Чечке, прикривайки с ресници, сякаш от ярко слънце, огромните си очи.

— Велики хане, татко мой. Кълна ти се, че скоро ще получиш главата на Чалбай, изменника. Или никога повече няма да застана пред теб.

— Тангра да ти помага, багатуре — каза Аппак.

Но хан Кубрат още не беше свършил.

— На връщане — каза той — ще отидеш при хан Кубер. Ще му предадеш подарък от мен — изработено във Византия златно блюдо. Ще направиш това след като от Дамаск се върне илхан Котраг. Ще му предадеш Горен Кирмен и пасбищата и едва тогава ще отидеш при хан Кубер.

Той се прокашля и потърси нечий поглед. Намери го.

— Алустаз Даяне.

— Тук съм, повелителю.

— Чуй заповедта ми. Ще тръгнеш заедно с багатур Илбарис. Твоята всеизвестна мъдрост ще е подкрепа за неговата смелост. Това е всичко.

Алустаз Даян кимна мълчаливо.

— А сега — каза хан Кубрат, — нека отново се лее вино.

И се заля вино. Отново се вдигнаха чашите, отново се пресушаваха обемистите, украсени със сребро рогове и постепенно зашумяха гостите, вече се чуваше смях, някой спореше със съседа си и много малко бяха тези, които забелязаха, че хан Кубрат размени няколко думи с Аппак, подир което се изправи и каза:

— А сега, гости мои и синове мои, и кавхани, още една дума. До заминаването на илханите взех решение да проведа утре празник за най-добрите от воините ми, в който те ще могат да се докажат като най-добрите от най-добрите. А освен това глашатаите ще оповестят на народа, че утре на брега на морето ще се състои радостният празник на избора — кушия. Заповядвам да се съберат за този празник подаръци за народа. Това е моята дума.