Аксакал (от тюркски „ак“ — бял и „сакал“ — брада) — глава на рода, старейшина, уважаван човек в Средна Азия и Кавказ. — Б.пр.
Кирмен — крепост. Горен Кирмен (Керман) — днешен Казан. Град на река Волга, в древността каменна крепост, аванпост на северната граница на България, а през XIV век става столица на Волжка България. — Б.пр.
Итил — днешна р. Волга — Б.пр.
Тюркути — според някои източници, синоним на тюрки. Според други, тюркути (кок-тюрки) е наименование само на едно племе. — Б.пр.
Диоклециан (Gaius Aurelius Diocletianus) — роден през 245 г. в Диоклеа, Далмация (Горна Илирия). По времето на тетрархията от 286 до 305 г. заедно с император Максимилиан император на Тракия, Азия и Египет. Подлага на жестоки гонения християните. — Б.пр.
Констанций Хлор (Flavius Valerius Constantius Chlorus) — роден 264 г. в Илирия, цезар (управител) на Галия, Испания и Британия (293–305 г.) по времето на Диоклециан и Максимилиан, август (император) от 305 до 306 г. — Б.пр.
Константин (Константин I Велики) (274–337). Син на император Констанций Хлор от първата му жена Елена. Римски император, отначало император на Запада (306–324) в тетрархията. Нанася победа над готите, отстранява претендентите за императорска власт, обединява империята и става автократор (324–337). Започва строеж на нов град и пренася там столицата Константинопол (330). През 313 г. с Миланския едикт разрешава свободно разпространение на християнството и сам става християнин преди смъртта си. Взема участие в Никейския събор и привлича религията към своите политически планове. — Б.пр.
Капитолийските гъски — през III век преди Христа галите буквално прегазват древна Италия и обсаждат Рим. Численото им превъзходство е огромно, а бъдещата империя се състои все още от града на Тибър и околната област. Но свещените гъски от храма на Юпитер, издигащ се на Капитолийския хълм, усещат с тънкия си слух пълзящите по стените в една безлунна нощ гали и надават крясък, с който събуждат не само заспалите стражи, но и целия град, като по този начин спасяват Рим — Б.пр.
Темрюк — град в днешна Русия, разположен на Таманския полуостров, център на Темрюкския район, Краснодарска област. — Б.пр.
Илбарис — татарско име от древнотюркски произход „ил“ — страна, „барс“ — тигър; със значение на „герой на страната“. — Б.пр.
Табин — съвет. — Б.пр.
Багатур — военна длъжност, войскови командир, началник на войскова част (бага), боляр (благородник) от обкръжението на хана. Аналогът му в персийските езици е „батър“, „батир“. — Б.пр.
Джайляу — още и джайла, жайлау, яйла (тюрк.) — лятно пасбище, обикновено платообразно, в субалпийските и алпийските планински пояси на планините в Средна Азия, Кавказ и Крим. — Б.пр.
Тан — древно име на река Дон, Великата река. — Б.пр.
Река Кама — главната река на Западен Урал; река Уки — река на полуостров Камчатка; река Яик — древно название на река Урал (Светлата река); Бяла река — река в Южен Урал, Башкирия, ляв приток на Кама. — Б.пр.
Ермак алай — от тюркски — „ермак“ — разрушавам, разкъсвам и „алай“ — военна единица, съставена от хиляда воини. — Б.пр.
Уста — майстор. — Б.пр.
Дирхем — парична единица от гръцки — драхма — Б.пр.
Майдан — площад, мегдан — Б.пр.
Табасаран — в района на Табасаранската планина (в Кавказ), край брега на Каспийско море, се издига висока стена, преграждаща участък от морето до високите планини. Изградена е в древността за защита от набезите на номадските племена. „Планинската стена“ преминава от крепостта далеч на запад в Кавказките планини. Градът, разположен в нея, се е наричал с различни имена от народите, които са преминавали през областта, съвременното му име е Дербент (Железни врата). — Б.пр.
Караулбашия — началник на караула (башия — началник). — Б.пр.
Тамга — знак, печат, дамга. — Б.пр.
Курай — духов музикален инструмент, подобен на кавал. — Б.пр.
Коса Тузла — остров в Керченския пролив на Азовско море. — Б.пр.
Аргамак — порода коне за езда. — Б.пр.
Ясак (от тюркски) — дан, данък, събиран обикновено в натура (кожи). — Б.пр.
Читать дальше