Мусагит Хабибулин: Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Императорът прие Илбарис в неголяма стая, претрупана със скъпоценни дреболии и украшения. Той бе в добро настроение и посрещна Илбарис с такава възхитителна очарователност, на която са способни само гърците, овладели в съвършенство и в най-малките подробности изкуството на лицемерието. В това отношение император Ираклий можеше да се сравнява с най-талантливите актьори на своето време. До него, както и на първия прием, блестеше с ослепителната си красота и с безчислени елмазени украшения императрица Мартина. Когато застана близо до нея, Илбарис почувства как главата му се замайва от аромата на благовонията, които струваха почти колкото елмазите.

Константин — там, далеч, във Фанагория, — учеше Илбарис какво и как трябва да се прави при среща с императора, и какво трябва да се избягва. Затова, когато стигна на няколко крачки от императорската двойка, Илбарис спря и притисна и двете си ръце към гърдите, при което се сведе в почтителен поклон. Направи го толкова естествено, сякаш бе прекарал в двореца безброй години и никой, освен самия Константин, не знаеше всъщност колко много усилия му бяха нужни, за да се постигне.

Българинът остана така, докато не чу гласа на Ираклий:

— Можеш да се приближиш, посланико.

Нечувана чест — Илбарис бе удостоен с разрешението да целуне императорската ръка. Ако заемаше поста на дворцов служител и бе роден грък, вестта за оказаното благоволение би изпълнила дворцовите покои с дълго несекващи завистливи шепоти. Но Илбарис не служеше в двореца…

— Решихме да ти дадем частна аудиенция, посланико на повелителя на Велика България, за да подчертаем още веднъж нашето неизменно благоволение към хан Кубрат. Ти, както ни стана известно, приготвяш кораба си за отплаване и скоро ще ни напуснеш. Бих искал да предадеш на великия хан на българите един малък подарък.

При тези думи той протегна ръка и човек в черно расо, изникнал незнайно откъде, положи в императорската длан тежък свитък с калъф от обработена телешка кожа, пристегнат със златни закопчалки.

— Изпращаме на хан Кубрат историята на Византийската империя.

Илбарис пристъпи напред и прие подаръка.

— Светейши повелителю и господарю на империята — започна той и тъй като тези отправени към василевса думи толкова се отличаваха от втръсналите до смърт ежедневни славословия, те накараха императрицата още веднъж да трепне с ресници и да си спомни за горещите устни на един друг юноша, предал знанието си за божествената гръцка реч на този варварин, който напомняше на Мартина за див степен кон.

— Светейши повелителю и господарю на империята. Ще предам подаръка ти на моя баща, хан Кубрат, уверен съм, че той ще изпита същите чувства, които изпитвам и аз сега, когато гледам тук теб, светозарни, и твоята богоподобна императрица.

И отново потрепнаха ресниците, почернени и издължени с помощта на хорезмийски туш, владетелката протегна и своята ръка за целувка.

— Предай на хан Кубрат, че сме доволни от посланика, който ни изпрати.

— Нашата източна политика — произнесе Ираклий така, сякаш тъкмо се бе замислил над казаното, — нашата политика на изток, български посланико, много зависи от процъфтяването на Велика България. Хан Кубрат без съмнение го разбира. Договорът, който ние с него сме сключили, за сетен път показва как ценим нашата дружба. Нека ювиги-ханът не се съмнява в нашето благоразположение, приятелство и готовност във всеки един момент да се притечем на помощ. Готови сме да споделим и последното си оръжие или злато. Само излишни хора нямаме, но тях пък ги имате вие — по целия свят е известно, че най-добрите воини са българите. Нека хан Кубрат се обръща към нас по всякакви въпроси, по бреговете на Босфора той винаги ще срещне внимание и подкрепа. Разбра ли, посланико?

— Разбрах, светейши императоре.

— Още нещо. Обръщаме се към хан Кубрат със следната молба. Искаме да видим тук, при нас, философа Йоан Фасиан. Затова пък преподобният Симеон може да остане още една година във Фанагория. Там предаността му към христовата вяра ще бъде по-полезна. Това е всичко.

В този миг Илбарис улови обърнатия към него умоляващ поглед на императрица Мартина. За какво молеше? Разбира се, да се спомене, да се произнесе името на Константин.

И заради самия Константин, разделен от жената, която представляваше щастието за него, и заради тази жена, Илбарис рискува да наруши етикета на приема, а той забраняваше на когото и да било да задава въпроси на императора.