Мусагит Хабибулин: Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Нощта бе тиха и непрогледна. Сега вече не Камай, а Илбарис мереше с крачките си пристана. Тревогата, която не показваше външно, не го оставяше на мира. Всичко беше толкова странно, подозрително — думите на Дариан и тези хора, дошли да търсят нещо си. Какво? Нима са могли да си помислят, че българският посланик ще се занимава с крадени мечове? Това не бе възможно. Значи са искали нещо друго. Какво?

А може би, кого? И къде е Агасике? От нощта, в която тръгна, като отнесе със себе си и предплатата — хиляда златни дирхема, изминаха три денонощия. Ами ако е предпочел да спечели хиляда, без да рискува нищо, вече пътува към далечни краища и се присмива над доверчивия варварин? Възможно ли е?

Възможно бе. Но едва ли. Защото във Фанагория оставаше дъщеря му Егина. А ако за гърка златото е по-скъпо от дъщеря му? Тогава оставаше семейството му в Константинопол. И какво от това? Нима Илбарис ще иде при императора да се оплаква, че Агасике го е излъгал, когато Илбарис е искал да изнесе най-голямата тайна на императорската войска? Ако Агасике не се появи, Илбарис ще трябва да изпрати кораба във Фанагория с Денис и Камай, но самият той да остане. Само че под какъв предлог? Например, че Агасике дължи на ханската хазна хиляда жълтици. Или някаква друга причина. Или трета… Но без гръцкия огън няма връщане обратно във Фанагория. А изглежда, че до тайната не може да се добере без Агасике. Или без Симоката… само ако Симоката бе тук. Да, не и без Симоката. Ако се наложи да остане в Константинопол, отново ще отиде в рибарското селище. Ще намери ли колибата? Ще я намери, няма друг изход, нуждата ще го упъти.

Но Агасике… Агасике. Нима гъркът го е подвел? Не може да бъде. Ала нали тогава, когато вървеше към императорския дворец, мислеше същото.

Четиридесет крачки насам, четиридесет крачки на обратно. И отново насам.

Тъмното небе, в което големите звезди светеха като сребърни гвоздеи, започна едва-едва да просветлява. Агасике го нямаше. Ако не дойде до изгрев, нека Камай да поведе кораба.

Илбарис се качи на борда, влезе в каютата си, извади изпод леглото малко ковчеже и превъртя ключа. Трябва да остави всичко, ще вземе само парите. Останалото злато се намира в плътната кожена кесия. Може би трябва да остави и ковчежето? Не може да върви из града и в същото време да носи със себе си кожена торбичка с две хиляди жълтици.

Защо го няма Агасике? Какво се е случило с него? А може… Може би изобщо вече не е на този свят?

Онзи грък Дариан каза, че Тангра помага на Илбарис. Така и трябваше да бъде. Тангра и сега трябва да помогне. Нали Илбарис не се старае заради себе си, а за всички българи, за целия род Дуло. За да не са заплаха за племето свирепите и неизброими хазарски орди. Преди всичко срещу тях ще обърне ханът страшното гръцко оръжие, само… само да попадне в ръцете му. Ще разгроми тюмените на Юлуш, ще ги разпръсне обратно. И тогава…

За Илбарис времето спря. И тогава… Какво тогава? Тогава за българите ще настъпят спокойни времена. Хазарите няма да представляват повече вечна заплаха, ще настане мир. Колко е странно — за да се възцари мир и спокойствие първо трябва да се пролеят реки от кръв. Но няма друг начин. Хазарският хаган от друга дума не разбира. И за да настъпи този мир, Илбарис сега стои тук, в тясната клетчица, и събира всичко, което му е необходимо, ако се наложи да остане в Константинопол, този град, претъпкан със съгледвачи и доносници.

Защо не дойде Агасике? И колко още да го чака?

Но ако… но ако всичко успее… Не, тогава и хан Кубрат няма да посмее да оскърби с отказа си този, който ще спаси българите. Той, разбира се, е повелител, възкачен на трона на Велика България, но и над него стоят законите и обичаите. А обичаят повелява този, който е извършил подвиг в името на общото благо, във всичко да е равен с най-знатния от знатните и ако дъщерята на хана му бъде дадена за жена, това с нищо няма да наруши закона на предците.

Чечке… Той видя лицето й, почувства аромата на косите й. Как ухаеха, как вдъхваше той аромата им там, в степта. Въобще не така, както благоухаеше ръката на императрица Мартина, когато я целуна, по съвсем друг начин… още по-хубаво. Чечке… Аксакалите ще я дадат на този, който донесе гръцкия огън във Фанагория. Тептангра Ирсан ще го подкрепи. Хан Кубрат не може да отмени решението на съвета на старейшините.

Сега всичко зависи от Агасике. Агасике…

Илбарис не заключи сандъчето и го пъхна под леглото, после излезе на палубата. Корабът забележимо бе натежал от товара и потънал повече във водата. Камай изпълняваше заповедта и отново и отново проверяваше запасите: буретата с прясна вода, огромните връзки осолена риба и сушено месо. Във всяка бъчва хвърляше по няколко сребърни монети, за да не се вмирише и развали водата, проверяваше всяка връзка дали е добре завързана и окачена далеч от досега на плъховете. Утрото настъпваше, небето съвсем побеля и на изток вече се показа ясна алена резка. Тангра, помогни…