Мусагит Хабибулин: Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

— Прости ми, светейши императоре — каза той толкова простодушно, колкото можа. — Но ти не каза как баща ми трябва да постъпи със сина на посланика Теофан. С Константин. Споменавам го с благодарност за това, че ме научи на гръцки език, без който аз нямаше да мога да разбирам божествената реч и самият бих приличал на животно. Прости ми още веднъж.

Императорът го погледна с усмивка, чието значение се изясни на Илбарис едва след отговора на Ираклий.

— Доколкото те разбирам, посланико, дейността на нашия пратеник Константин се нрави на българите, така ли е?

— Да, светейши императоре.

— Щом е така — каза василевсът, като се усмихна още по-дружелюбно, — би било неразумно да откъсваме нашия Константин от тези толкова полезни дела. Нека да остане във Фанагория до специалното ни разпореждане. Такава е нашата воля.

Илбарис видя как очите на императрица Мартина угаснаха.

— Искаш ли да ни помолиш за още нещо, посланико?

Гласът на ромейския император беше също толкова дружелюбен, но нещо в него би накарало който и да е просител да се откаже, от каквато и да е молба. Само че младият български воин не разбра това.

— Светейши императоре… срещнах тук своя брат, илхана. У дома го наричаха Алцек, тук той е станал Александър. Пусни го в родината, пресветли господарю, дори и за малко… Той толкова отдавна не е виждал близките си.

— Да го пусна в родината ли? — веждите на императора се сключиха. — Синът на хан Кубрат Александър прие светото кръщение тук и вкусва от чистия източник на христовата вяра под ръководството на най-добрия наставник. Още му е рано да мисли за завръщане в родината, посланико. Предай на хан Кубрат, че ще се грижа за Александър като за собствения си син. Повече няма да те задържам.

И той се изправи. Всичко бе приключило. На Илбарис не му оставаше нищо друго, освен отново да се превие в дълбок поклон. Когато вдигна глава, Ираклий вече го нямаше в стаята, нямаше я и императрица Мартина — вероятно бяха излезли през една от многобройните врати, неразличимо сливащи се със стената. Илбарис разбра, че с последната си молба е предизвикал раздразнението на императора и сега никой от царедворците не би му завидял.

Като притисна към гърдите си тежката книга, той се отправи към изхода. Отнякъде изникна старият му познат, Дариан.

— Ще те изпроводя — му каза.

Четиримата воина отново заеха местата си — отляво и отдясно, по двама.

— Може би е по-удобно да се прибера сам? — предложи Илбарис.

Дариан продължително го изгледа.

— Казват, че император Ираклий не ти е позволил да целунеш ръката му, преди да се оттегли. Така ли е, буйтуре?

— Не ми позволи. И какво от това?

— Нищо. По-добре да те изпратя до кораба.

Дариан го поведе по някакъв нов път, по който Илбарис още не беше минавал. През цялото време беше нащрек, непрекъснато се оглеждаше встрани, сякаш очакваше нещо. Така или иначе, до кораба стигнаха без произшествия. Едва тогава Дариан най-накрая се отпусна. Като се сбогуваше с Илбарис, отбеляза:

— Твоят Тангра изглежда добре се грижи за теб, буйтуре.

— Какво искаш да кажеш, Дариане?

Царедворецът поклати глава.

— Ти така и нищо не разбра, буйтуре. Наистина, прекалено малко време си бил при нас. Ще ти кажа само: моят приятел Агасике нямаше да ми прости, ако нещо се бе случило с теб. Прощавай.

— Прощавай, Дариане. Чакай, кажи ми само… ще се видиш ли с Агасике?

Дариан го погледна.

— Мисля, буйтуре, че с него ще се видиш ти…

Край самия кораб, на пристана, го чакаше Камай. Ясно бе, че е развълнуван от нещо.

— Добре, че се върна, буйтуре.

— Какво е станало, Камай?

— След като ти замина, се появиха някакви хора. Опитаха да се качат на кораба. Казаха, че трябва да проверят трюмовете ни, дали не сме натоварили нещо забранено. Уж от оръжейницата някой бил откраднал няколкостотин меча. Показваха някаква си хартия, но аз не ги пуснах, казах, че трябва да те изчакат.

— А те?

— Искаха да се качат насила. Но извиках алипите и отстъпиха. Казаха, че ще се оплачат на префекта на полицията и скоро ще се върнат пак. Защо толкова се забави, буйтуре?

— Всичко е наред, батире. И правилно си постъпил. Върви, разпореждай се по-нататък. Всичко ли натоварихте?

— Всичко, буйтуре. И гребците са по местата.

— Провери още веднъж. Трябва да сме готови да отплаваме всеки миг. Какво прави Денис?

— Прегърнал е една делва и мисли, че е жена.

— Върви, Камай. И отново провери всичко.