Мусагит Хабибулин: Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Аксакал — глава на рода, старейшина, уважаван човек в Средна Азия и Кавказ (от тюркски „ак“ — бял и „сакал“ — брада).

Аргамак — порода коне за езда.

Б

Багатур — военна длъжност, войскови командир, началник на войскова част (бага), боляр (благородник) от обкръжението на хана. Аналогът му в персийските езици е „батър“, „батир“.

Бек — дребен владетел.

Бяла река — река в Южен Урал, Башкирия, ляв приток на Кама.

В

Варяги — наемници или търговци от Скандинавия, събирателно име на норманите, използвано като синоним на викинги.

Вигла (гр.) — пост, наблюдателница, стража.

Г

Геена — от еврейски — долината на Еном, намираща се около стените на Ерусалим, използвано е от автора като пъкъл, ад, неугасим огън.

Д

Диоклециан (Gaius Aurelius Diocletianus) — роден през 245 г. в Диоклеа, Далмация (Горна Илирия). По времето на тетрархията от 286 до 305 г. заедно с император Максимилиан император на Тракия, Азия и Египет. Подлага на жестоки гонения християните.

Дирхем — парична единица (от гръцки — драхма).

Джайляу — още и джайла, жайлау, яйла (тюрк.) — лятно пасбище, обикновено платообразно, в субалпийските и алпийските планински пояси на планините в Средна Азия, Кавказ и Крим.

Друнгарий (гр.) — висока управленческа длъжност.

Е

Ермак алай — от тюркски — „ермак“ — разрушавам, разкъсвам и „алай“ — военна единица, съставена от хиляда воини.

И

Илбарис — татарско име от древнотюркски произход „ил“ — страна, „барс“ — тигър; със значение на „герой на страната“.

Илтабар — предводител, владетел на страна или народ — (тюркски „ил“ — страна).

Илхан — син на хана.

Итил — днешна р. Волга.

К

Кавхан — висша прабългарска титла, заместник на хана.

Кама — главната река на Западен Урал.

Капитолийските гъски — през III век преди Христа галите буквално прегазват древна Италия и обсаждат Рим. Численото им превъзходство е огромно, а бъдещата империя се състои все още от града на Тибър и околната област. Но свещените гъски от храма на Юпитер, издигащ се на Капитолийския хълм, усещат с тънкия си слух пълзящите по стените в една безлунна нощ гали и надават крясък, с който събуждат не само заспалите стражи, но и целия град, като по този начин спасяват Рим.

Капище — езически храм, светилище преди покръстването.

Караулбашия — началник на караула (башия — началник).

Кирмен — крепост.

Горен Кирмен (Керман) — днешен Казан. Град на река Волга, в древността каменна крепост, аванпост на северната граница на България, а през XIV век става столица на Волжка България.

Коса Тузла — остров в Керченския пролив на Азовско море.

Константин (Константин I Велики) (274–337). Син на император Констанций Хлор от първата му жена Елена. Римски император, отначало император на Запада (306–324) в тетрархията. Нанася победа над готите, отстранява претендентите за императорска власт, обединява империята и става автократор (324–337). Започва строеж на нов град и пренася там столицата Константинопол (330). През 313 г. с Миланския едикт разрешава свободно разпространение на християнството и сам става християнин преди смъртта си. Взема участие в Никейския събор и привлича религията към своите политически планове.

Констанций Хлор (Flavius Valerius Constantius Chlorus) — роден 264 г. в Илирия, цезар (управител) на Галия, Испания и Британия (293–305 г.) по времето на Диоклециан и Максимилиан, август (император) от 305 до 306 г.

Кафските планини — по името на град Кафа, днешна Теодосия, разположен на брега на Черно море, Кримски полуостров.

Курай — духов музикален инструмент, подобен на кавал.

М

Майдан — площад, мегдан.

Манич — река в Кавказ, приток на река Дон.

Н

Нерпа — млекопитаещо животно от семейството на тюлените.

Несториани (несторианци) — източноправославна секта, основана през V век в Мала Азия и Сирия от бившия константинополски патриарх Нестор; проповядват, че божествената и човешката природа на Христос съществуват независимо една от друга.

П

Перун — върховен езически бог на славяните.

Поляни — източнославянско племе (VI-IX в), населяващо бреговете на река Днепър в долното й течение между устията на река Припят и река Рос. С тях е свързана древната летописна легенда за началото на Русия, за първите руски князе, и основаването на Киев. През VI-VII в. поляните са ядрото на древноруската държава, впоследствие обединяват около себе си други източнославянски области. За последен път се споменават в летописите през 994 г., след това името е заменено от етнонима „руси“.