Хауърд Джейкъбсън - Въпросът на Финклер

Нападението беше станало точно в 11:30 вечерта. Треслъв знаеше това, защото нещо го бе накарало да погледне часовника си само миг по-рано. Вероятно предчувствието, че никога повече няма да го види. Но при ярката светлина на уличните лампи и броя на отворените магазини наоколо — наблизо още работеше фризьорски салон, както и китайски ресторант, ремонтираха павилион за вестници — спокойно можеше да е и следобед. Улиците не бяха пусти. Най-малко дузина души можеха да му се притекат на помощ, но никой не го стори. Може би дързостта на атаката — само на стотина метра от Риджънт Стрийт и на една псувня разстояние от зданието на БиБиСи, бе смутила случайните минувачи. Може да са помислили, че нападател и жертва играят някаква роля или че помежду им е пламнала семейна свада на връщане от театъра или от ресторанта. Възможно беше — и това бе най-странното — да са ги взели дори за двойка.

Именно това се струваше най-дразнещо и унизително на Треслъв. Не прекъсването на поредния му блажен, мъчителен и скръбен блян. Не шокиращата внезапност на нападението, ръката, сграбчила го изотзад за врата и натикала лицето му с такава сила във витрината на магазина за цигулки на Гивие 4 4 Guivier’s — известен магазин за струнни инструменти в Лондон. — Б.пр. , че инструментите се бяха разклатили и издрънчали зад стъклото, освен ако музиката, която беше чул, не бе звукът от собствения му чупещ се нос. Нито дори кражбата на часовника, портфейла, писалката и мобилния му телефон, колкото и да бе силна сантименталната му привързаност към първия от предметите и колкото и да бе неудобна загубата на втория, третия и четвъртия. Не, онова, което го разстрои повече от всичко, беше фактът, че човекът, който го бе нападнал, ограбил и, да, ужасил, човекът, срещу когото той не оказа дори и капка съпротива, беше всъщност… жена.

Преди нападението вечерта на Треслъв бе сладко болезнена, но не потискаща. Макар и да се оплакваха, че се носят самотни без цел и посока, тримата мъже — двамата вдовци и Треслъв, който условно минаваше за трети, взаимно се наслаждаваха на компанията си, обсъждаха икономиката и световните проблеми, спомняха си шеги и анекдоти от миналото и почти успяха да се убедят, че са се върнали обратно във времето отпреди да имат съпруги, които да губят. За момент техните влюбвания, децата, които им се бяха родили — Треслъв по недоглеждане се беше сдобил поне с две, за които знаеше — разделите, които ги бяха опустошили, всичко се превърна в сън. Никой, когото бяха обичали, не ги беше напускал, защото още не бяха обичали никого. Загубите принадлежаха на бъдещето.

Но кого ли заблуждаваха?

След вечеря Либор Севик, в чийто апартамент, намиращ се между сградата на БиБиСи и Риджънтс Парк, се бяха събрали, седна на пианото и изсвири Опус Експромто 90 на Шуберт, който жена му Малки бе обожавала да свири. На Треслъв му се стори, че ще умре от мъка по своя приятел. Не знаеше как Либор изобщо бе преживял смъртта на Малки. Бракът им бе продължил повече от половин век. Сега Либор наближаваше деветдесетата си година. Какво му оставаше, за което да живее? Музиката на Малки, може би. Либор никога не сядаше на пианото, докато тя бе жива — столчето му бе свещено за нея и той по-скоро би нахълтал в тоалетната, докато тя е вътре, отколкото да седне върху него — но често стоеше прав зад нея, докато тя свири, като в по-ранните дни й акомпанираше на цигулка, но след това, по нейно негласно настояване („Tempo, Либор, tempo!“), само я наблюдаваше без инструмента си, в мълчаливо обожание на нейното майсторство, на аромата на алое и тамян (всички аромати на Арабия), които лъхаха от косите й, и на красотата на нейната шия. Шия, по-изящна от лебедовата, й беше казал той в деня, когато се бяха срещнали. Заради акцента му Малки беше помислила, че й казва, че шията й е по-изящна от свонц 5 5 Английската дума за „лебед“ (swan) се произнася „суон“. — Б.пр. , което й бе напомнило за една дума на идиш 6 6 Германски език, на който говорят около четири милиона евреи по целия свят. — Б.пр. , която баща й често използваше и която означаваше пенис. Възможно ли бе Либор да е имал предвид, че шията й е по-изящна от пенис? Ако не се бе омъжила за Либор, тя — или поне така гласеше семейната легенда — по всяка вероятност щяла да стане известна концертна пианистка. Когато Хоровиц 7 7 Владимир Самойлович Хоровиц — американски пианист и композитор, роден в Украйна (тогава част от Руската империя). Бил е световноизвестен изпълнител в продължение на 70 години. — Б.пр. я чул да свири Шуберт на един прием в Челси, той я похвалил. Казал, че свири откъсите така, както трябва да се свирят, сякаш самият Шуберт ги съчинява в момента — емоционални импровизации с освежителен привкус на интелектуалност. Нейното семейство съжалявало за женитбата по много причини, не на последно място сред които липсата у Либор на интелект и обноски, нерафинираният му журналистически тон и средите, сред които се движел, но най-вече заради музикалното бъдеще, което тя захвърлила заради него.