Хана Тъниклиф - С вкус на сол и мед

Терезина ме поглежда уплашено, а Бела застава до мен. Леля Роза шепне нещо на Терезина.

Госпожа Гарднър продължава:

— Изпратихме няколко предупреждения по човека, който се занимава с поддръжката — тя набляга на титлата на Джак, — включително писмено предупреждение, но очевидно не си им обърнала никакво внимание.

Татко поглежда господин Гарднър, но той гледа покрай нас към бунгалото.

— Барбара — заговаря татко тихо. — Франческа е тук за кратко. Беше ѝ трудно.

— На всички ни е трудно — натъртва госпожа Гарднър, — но това не е извинение, за да се възползва… да нарушава закона.

Тя ме поглежда и стомахът ми се свива. Неочаквано се чувствам дребна и незначителна.

— Госпожо, вие май не знаете какви ги приказвате. — Поглеждам към Вини, който клати глава. — Франки? Нарушаване на закона ли?

Господин Гарднър пристъпва напред и докосва съпругата си по рамото.

— Мила, може би…

Тя свива рамене, за да се откъсне от него.

— Не. Въпросът е принципен. Погледни ги всички — настанили са се като у дома си.

— Дошли сме, за да подкрепим племенничката ми — сопва се леля Кони.

— Със сигурност можете да оставите собствената си снаха, своята famiglia, да прекара известно време тук — съска леля Роза, неспособна да повярва. — Бунгалото не се използва. И без това има нужда някой да го поддържа.

Госпожа Гарднър я поглежда злобно и аз знам какво си мисли: Тя не ми е снаха.

Господин Гарднър отново вика съпругата си по име, този път умолително. Леля Кони изразява съгласието си с леля Роза. Всички започват да шушукат. Терезина се обръща към годеника си, който кима; Кристина шепне на бебето, което се е събудило; Роберто притиска другите две деца към краката си и покрива ушите им; Вини се мръщи и мърмори, вирнал брадичка; момчетата на Марио неочаквано изглеждат по-високи и гневни.

Сърцето ми блъска, когато усещам отровния поглед на госпожа Гарднър върху себе си. Посрещам го.

— Бунгалото не е твое — заявява тя, гласът ѝ е нисък и леден. Забелязвам, че бузите ѝ са розови, очевидно си е сложила малко повече руж.

— Знам — отговарям.

— Няма да го получиш. То се пада на Даниъл.

Даниъл пристъпва към нас, но госпожа Гарднър не го забелязва. Навежда се към мен и вдига пръст пред лицето ми.

— Мамо! — вика я Даниъл.

— Ти не си от семейство Гарднър — съска към мен тя. — И никога няма да бъдеш.

— Мамо!

— Барбара — обажда се и господин Гарднър.

— Тя няма да го получи! — крещи дивашки госпожа Гарднър.

Момчетата на Марио и Вини са се изправили на крака. Дърветата сякаш се спускат над нас. Прилошава ми. Поглеждам Даниъл, той също ме поглежда, а след това се обръща към майка си. Господин Гарднър се опитва да изтегли съпругата си и да привлече вниманието на Даниъл, но госпожа Гарднър извисява още повече глас:

— Пусни ме!

— Ела, мила!

— Пусни ме на мига!

— Най-добре да…

Тя се отскубва от ръцете на господин Гарднър и се разкрещява:

— Малка курветина !

Отстъпвам назад, притискам пръсти към бузата си, макар да не ме е докоснала.

— Достатъчно! — Това е Бела и тялото и е точно до моето, тя пристъпва и застава пред мен. Татко ме стиска за ръката. Вини е също до нас, надул бицепси, челюстта му е квадратна.

— Тя го е оставила да отиде на сърф онзи ден! — продължава да се дере госпожа Гарднър.

— Не можех да го спра… Той обичаше морето — шепна безпомощно и умолително.

— Да не би да си въобразяваш, че знаеш всичко за сина си? Да не би да си въобразяваш, че той беше безгрешен? — разкрещява се и Бела.

Опитвам се да я спра.

— Недей, Бела, недей!

Госпожа Гарднър се гърчи в ръцете на съпруга си, копринената ѝ блуза се усуква. Виждам сутиена, отпуснатата кожа на корема, докато се бори с него. Когато се разкрещява отново, от устата ѝ хвърчи слюнка.

— Тя го е прелъстила!

— Как смееш! — пищи Бела.

— Не е направила нищо подобно! — сопва се леля Кони с остър глас.

Бела сочи заплашително.

— Стой далече от сестра ми! Тя преживя достатъчно.

— Мамо, моля те, престани. Много те моля! — умолява Даниъл майка си, но се пресяга към Бела. Виждам го как стиска ръката ѝ. Пръстите им се преплитат инстинктивно.

Госпожа Гарднър също вижда.

— Виждате ли? Виждате ли? Те са същите като онази другата… френската мръсница! Махайте се от момчетата ми! Курветини !

Мъжете от семейство Капуто се скупчват, високи, мургави, мълчаливи като дървета. Господин Гарднър ги поглежда ококорено. Госпожа Гарднър се бори в ръцете му и върти глава от една страна на друга. Тя забелязва нещо в другия край на масата и се мята натам.