Хана Тъниклиф - С вкус на сол и мед

Лелите се настаняват на най-устойчивите столове, които татко е донесъл, в единия край на масата. Наставляват другите какво да донесат, как да подредят чиниите, разпореждат се кой къде да седне. Облечени са в дрехите за служба. Роза е в хубав панталон с плетена блуза и жилетка в ментовозелено, а Кони е в ленена рокля и високи обувки, с перли.

Чичо Марио разговаря с татко и чичо Роберто, съпругът на Роза, и тримата са се отделили на една страна, вероятно за да не ги юркат. Лиса, съпругата на Марио, нарежда на трите си момчета, тийнейджъри и в началото на двайсетте, какво да правят, все едно са малки деца. Братовчедката Джулия вдига очи от телефона и ми намига. В тесни дънки е и бледорозов пухкав топ, който подчертава гърдите ѝ като снежни топки. Братовчедката Кристина, сестрата на Вини, държи бебето Джоузеф в скута си и ѝ личи, че е уморена. Съпругът ѝ гони другите им две деца, Ема и Марко, около дърветата. Възрастната братовчедка на мама, Терезина, вдовица, седи изпънала гръб, безизразна, до годеника си — Козимо. И двамата са над седемдесет.

Леля Кони ме вика да седна до нея и леля Роза.

Роза ме гали по крака.

— Тази сутрин на службата много ни липсваше, Франческа. Службата на отец Джани беше чудесна, за прошката, нали така, сестро?

— Точно така — съгласява се леля Кони.

— Кристина беше с трите си деца. Марко ще работи на олтара.

— Ще се справи блестящо. Много възпитано дете — добавя леля Кони.

Кимам и не споменавам, че Кристина храни Марко със сладки като награда, задето мълчи по време на служба. Следобедите детето става истински ураган, но лелите не виждат промяната. Така всички с доволни.

За момент се замислям дали да не им кажа какво съм научила. Алекс е имал връзка.

Мълча. Едва ли някога ще им кажа. Връзка ли е, след като двамата само са се целували? По-зле ли е да обичаш някого, отколкото да спиш с него? Какви са правилата? Колко разстроена имам право да бъда? Той е мъртъв.

— Габриела Фавано беше с много красиво сако днес сутринта, нали, сестро?

— Точно така.

— Лилаво. Нещо като лен.

— Мораво.

— Да, може и мораво да беше.

Имам чувството, че животът си е съвсем същият, сякаш нищо не се е променило. Наблюдавам Вини и Даниъл в другия край на масата. Вини е навил крачолите, за да покаже на Даниъл белег на крака, останал от детството, мястото, на което счупената кост е разкъсала кожата. Даниъл кима, но същевременно оглежда масата и хората, тъй като повечето говорят високо, а някои — татко и чичо Марио например — на италиански. Струва ми се малко объркан. Спомням си, че гледаше по същия начин и на годежа.

— Как си, момичето ми? — пита леля Роза и внимателно се вглежда в лицето ми.

Свивам рамене и се усмихвам.

— Добре, лелче.

— Просто е решила да си почине малко — отвръща остро леля Кони.

— Аз просто…

— Тя преживя много — добавя леля Кони и вирва брадичка.

— Бела е с мен — уверявам ги аз. — И Даниъл.

И двамата поглеждат към Бела и Даниъл, които оглеждат крака на Вини, докато той размахва диво ръце. Накрая Бела върти очи.

— Той е братът на Александър, нали? — пита леля Роза.

Кимам.

— Красив младеж заявява одобрително тя. — И той ли си почива?

Кимам отново. Даниъл се усмихва на нещо, което Бела казва, гледа я право в очите и наблюдава как устните ѝ мърдат.

— Браво — отвръща доволно леля Роза.

Леля Кони изпъва гръб на стола си, приглажда роклята и също кима.

Докато се сервира храната и хрупкавият хляб се тъпче със салам, печени чушки и туршия от сини домати, а по пръстите се стичат оцет и зехтин и се раздават хартиени салфетки, виждам, че Мериъм пристига. Облечена е в една от дългите си рокли, с жилетка и със сандали със сребристи каишки през глезените. Червената ѝ коса е събрана на главата, белите кичури улавят светлината.

Татко скача и лелите оставят вилиците си почти едновременно.

— Мериъм! — грейва татко.

Тя приема целувки по двете бузи с широка усмивка.

— Джузепе. Много се радвам да те видя отново. Дано ти е харесал медът.

— И още как. Великолепен е.

Бела донася стол и татко прави място между себе си и лелите. Чичо Марио се представя и разтърсва ръката на Мериъм. Тя се смее по типичния за нея гръмовен начин.

— Здрасти, Франки — обръща се тя към мен предпазливо, любопитно.

— Здравей, Мериъм.

Не ме пита дали съм добре, сякаш вече знае, че не искам да ме разпитва.

Татко сочи Кони и Роза.

— Това са сестрите ми.

Мериъм протяга ръка. На всеки пръст има сребърен пръстен.